Дихателната система се състои от нос, околоносни синуси, ларинкс, трахея, бронхи и бели дробове. Носът от своя страна може да бъде разглеждан като дихателен и обонятелен орган, имащ и отношение към формирането на говора. Чрез обонятелните клетки се контролира качеството на вдишания въздух. Носът се оформя еволютивно вследствие изправения стоеж на човека за сметка на изоставане в развитието на дъвкателния апарат.


Най-общо носът се състои от външен нос и носна кухина. Външният нос има формата на тристенна пирамида, състояща се от база и връх. Формата на носа и ноздрите зависи от половата, расовата и семейната принадлежност – конституционални фактори.


Стената на носа съдържа ригидни елементи – кости и хрущяли, които поддържат лумена на носа постоянно отворен и обезпечават навлизането на въздуха. Носната кухина се разделя на две половини от носната преграда, която има костна и хрущялна част. Входът на носа е представен от два елипсовидни отвора-ноздри, като тяхната форма също е расов белег.



Навътре от ноздрите се разполага предверие, чиято стена е покрита с кожа богата на потни, мастни жлези и космици, които с течение на времето загрубяват.


NEWS_MORE_BOX


От страничната стена на носната кухина се формират три носни конхи с костна основа – горна, средна и долна носна конха. Изходните отвори на носната кухина към гълтача се наричат хоани и са с големина до 2 см.


Лигавицата на носната кухина се дели на дихателна и обонятелна част. Дихателната част е богата на жлези, лимфоидни елементи и кръвоносни съдове. На определени места се формират кавернозни сплетения, като при нарушаване на тяхната цялост след травма в областта на носа могат да се разкъсат и да настъпят кръвоизливи (епистаксис).


При преминаване на въздуха през носната кухина  той се затопля благодарение на богатото кръвообращение. Овлажняването се осъществява от секрета на многобройните жлези. За пречистване на вдишания въздух спомагат космите, слузният секрет и трептящите реснички на епителя.