Често лансирано мнение е, че здравословните проблеми са пряко свързани със състоянието на имунната система и по-конкретно намалената ѝ защитна функция. Но не във всички случаи. Така например при алергични реакции имунната система реагира много силно на дразнители от външната среда, които принципно би игнорирала. Също така дори и при добър имунен статус имунните клетки могат да реагират на чуждородни агенти, но да не атакуват размножаващи се туморни клетки.


Често имунитетът се свързва с приема на повече храна, като разтоварващите периоди се приемат за време, в което имунните сили намаляват. Но това твърдение не е абсолютно вярно. Причината е, че докато набавянето на достатъчно белтъци, микро- и макроелементи, както и витамини е от значение за организма, то претоварването на стомашно-чревния тракт пренасочва енергията на организма и реално имунитетът отслабва.


Разтоварването, но при правилно дозиране е едно ефективно средство за възстановяване на реактивността на имунната система. Практиката показва, че след разтоварващи периоди епизодите на остри респираторни инфекции са редуцирани в значителна степен.



Съществено значение за една здрава имунна система играе и чревната бактериална микрофлора. Според по-стари източници съотнасянето на човешките клетки спрямо бактериалните е 1:10. Но по-нови проучвания значително редуцираха тази разлика и към днешна дата се смята, че съотношенеито е 1:1,5.


С бактериите в червата се „сдобиваме“ още по време на раждане при преминаване по родовите пътища на майката, което показва и важното значение на естественото раждане пред секциото.


Важно е да се отбележи, че родените чрез Цезарово сечение деца също придобиват микрофлора при раждането, но тя е по-различна – от директния контакт в кожната микробиота на майката.


Според проучвания деца, които не са раждани по естествен път са с по-висок процент на предразположеност към заболявания на диабет тип 1, бронхиална астма, цьолиакия, включително и затлъстяване.


Ако майката откаже да кърми новороденото това допълнително влошава картинката, тъй като бактериалният състав на кърмата включва някои пребиотици – нужни на пробиотичните бактерии вещества.


Повишената температура, повишеният секрет от носа при хрема, както и кашлицата при възпаление на дихателните пътища са освен неприятно преживяване, също така и признак за това, че организмът ни е впрегнал всичките си сили, за да се справи със съответната бактериална, вирусна или друга микроорганизмова „инвазия“.


Любопитен факт е, че думата за имунитет идва от латинската дума immune и означава свободно преминаващ или освободен от такси. Съответно имунните клетки са едни своеобразни стражи, които контролират влизането и излизането на различни чуждородни агенти.


Но към днешна дата развитието на медицината и опитите за намеса в тази фина регулация създава някои проблеми. Така например при трансплантации на органи способността на имунитета създава пречки за приемане на донорния орган от реципиента. Също така проблем може да представлява и кръвопреливането.


На първа „фронтова“ линия са лигавиците и кожата – те често са и входна врата за голяма част от инфекциозните причинители. Ако бъде премината тази бариера се включва следващото ниво, а именно – неспецифичният вроден имунитет, включващ различни видове клетки и протеини, които имат директен ефект върху „нашествениците“.


На първа линия се включват т. нар. фагоцити, които в случай на по-продължителна инвазия не успяват да се справят и се налага включването на други клетки-помощници с по-специфична функция. Най-често това са клетките на придобития имунитет, който се разделя на клетъчен и хуморален.