Невроните са основния градивен елемент на нервната система. Те са изградени от тяло, в което се намира клетъчното ядро и израстъци, чрез които се свързват с други клетки – един по-дълъг, наречен аксон и дендрити.


В обвивката на неврона има множество рецептори, благодарение на които невронът изпълнява своята функция. Двама учени от Max Planck Institute of Neurobiology, изработиха метод за локализация на конкретен тип протеинови рецептори, като по този начин успяха да разберат невроналните механизми зад възприемането на движещи се обекти и създадоха иновативен инструмент за маркиране на всякакви видове белтъци


Важно е да се разбере, не само кои неврони са свързани чрез синапси, но и по какъв начин точно си комуникират те. Комуникацията им се осъществява именно с въпросните рецептори в тяхната мембрана. 



Множество рецептори се намират в зоната на синапса, откъдето невроните получават сигнали от другите нервни клетки. В зависимост от вида рецептор се определя и начинът, по който ще реагира даденият неврон, затова е важно да се разбере как са разпределени рецепторите в клетката.


За новия метод, разработен от докторантите в института – Сандра Фенди и Рене Виайра, се използва генетичната информация на плодови мухи, род дрозофила, за маркирането на дадени протеини. Използва се зелено флуоресцентно багрило, за маркиране на ендогенни рецептори, само на определени клетки. Това е важно, за разграничаване на конкретни клетки, които представляват интерес, от плътната маса неврони в нервната система.


Чрез метода учените анализирали рецептори, които преработвали сетивната информация за движение от зрителната система на дрозофилата.

 

Оказва се, че различните рецептори не са случайно подредени в клетката. Дори в дендритите, където невронът получава сигнал отвън, рецепторите са подредени по точно определен начин. С прецизност до няколко микрометра, изследването показва кой синапс, кой рецептор от дендрита свъзва, което добавя още едно парче към пъзела на зрителната система.


Методът може да бъде използван за маркиране на хиляди видове белтъци, което би позволило анализирането на функцията им в определени клетки. 


Публикацията е направена в eLife Sciences.