Заседналият начин на живот, обездвижването, продължителната работа пред компютър и дългото седене в градския транспорт или зад волана – тези и още множество други фактори водят до натрупването на излишък от енергия, проявяваща се в един от основните признаци на безпокойството – треперене, тропане и често кръстосване и подскачане на краката. Състоянието е познато като Синдром на неспокойните крака, и макар да не е животозастрашаващо, може да разкрие подлежащ здравословен проблем.
При продължителния престой в седнало положение е напълно нормално тялото да се стреми към повишаване на активността – хората се протягат, размърдват, променят позицията на тялото или извършват неосъзнати движения нагоре-надолу с краката си. Някои хора обаче изпитват напълно непреодолимата нужда да движат краката си, когато са в покой. Това може да звучи безобидно, но Синдрома на неспокойните крака може силно да влоши качеството на живот в ежедневието.
Синдрома се определя като неврологично състояние и в повечето случаи се изпитват пулсиращи и разтегателни усещания, които често налагат движение, разтриване и масажи и в най-тежките случаи – прием на обезболяващи средства. Тези усещания могат да се усилват мощно в седнало или легнало положение чрез което възпрепятстват заспиването и дори водят до чести събуждания през нощта. Това влошава качеството на съня и понижава нивата на енергия, работоспособност и имунна защита.
NEWS_MORE_BOX
Повечето хора игнорират тези проявления, смятайки, че са признак на друго заболяване, прекомерен прием на кафе или на натрупан стрес. Съвременната медицина обаче приема, че синдрома е медицинско състояние само по себе си. Двете основни причини за тази позиция са, че състоянието се отчита като генетично предавано състояние, разпространено предимно между близки родственици и че се свързва с осезаемо ниски нива на желязо в организма.
Железния дисбаланс в тялото води до нарушения в допаминовата сигнализация на мозъка в района на подкоровите ядра, познати още като базални ганглии. Човешкото тяло има нужда от желязо за да произвежда предаващия нервни сигнали в мозъка допамин. В базалните ганглии, допамина е неврохимичен компонент, участващ във формирането и взимането на решения за започване на мускулни съкращения и движение. При нормални нива на допамин, той осъществява комуникацията между базалните ганглии и други двигателни райони на мозъка, чрез които се координира планирането и извършването на плавни, внимателни и прецизни движения.
При недостига на допамин обаче, качеството на съобщенията от един до друг мозъчен район бива влошено, комуникацията при съгласуването на действия страда и се развиват двигателни нарушения, проявяващи се в некоординирани и неосъзнати движения.
Лекарите препоръчват по време на сън да се подлага вибрираща подложка под краката, която да облекчава натрупаното напрежение. Още по-препоръчителна е консултацията със специалист, който да прецени дали са необходими хранителни добавки със желязо, както и тяхната доза. За по-тежките случаи съпроводени с болкови усещания могат да се изписват и медикаменти, съдържащи допаминови агонисти, заблуждаващи мозъка, че има достатъчно допамин.
Най-добрата препоръка, която може да се даде е да не се затвърдява заседналия начин на живот – в нито една възраст не е късно да се подобрят двигателните навици и физическата активност и да се прекъсне порочния кръг на бездействие, заседяване и заболяване.
За допълнителна информация прилагаме следното видео:
