Нервната система осигурява единство във функцията на всички клетки, тъкани, органи и системи в човешкия организъм. Тя осъществява връзката на организма със заобикалящата го среда, като го приспособява към настъпващите промени в нея.

Нервната система на човека се състои от централна нервна система и периферна нервна система. Централната нервна система (ЦНС) обхваща главния и гръбначния мозък, а периферната обединява всички нерви, нервни възли или аксони, които свързват централната нервна система с всяка останала част от организма. Нервите могат да бъдат моторни – предават информация от мозъка към тялото или сензорни – пренасят информация от тялото към мозъка. Често, нервите съвместяват и двете функции и се наричат смесени.

Нервната система има подразделения – соматична, вегетативна (автономна) и ентерична нервна система – в зависимост от функцията, която изпълняват. Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и контролира дейностите на човешкия организъм, които се изпълняват по наше желание (движения на крайниците, говорене и др.). Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи и системи, както и постоянството на вътрешната за организма среда. Ентеричната нервна система е фокусирана в контрола и дейността на стомашно-чревния тракт и заедно с автономната нервна система контролират дейностите в човешкия организъм, които не са подвластни на нашите желания и се осъществяват неволево (перисталтика на червата, съкращения на сърдечния мускул и др.)

Нервната система е изградена от нервна тъкан. Тя от своя страна е изградена от два основни вида клетки - неврони (нервни клетки) и невроглия.

Невроните получават и пренасят информация между различните части на тялото, като тази информация се предава под формата на импулси. Въпреки, че невронът притежава обичайните за всяка клетка органели, устройството му е специфично. Всеки неврон има тяло и израстъци. В тялото е разположено ядрото на неврона - заобиколено от цитоплазма, а към тялото са свързани къси израстъци – наречени дендрити. Дендритите пренасят електрохимични сигнали (невротрансмитери) от околната за клетката среда към нея. Невронът притежава и един много по-дълъг израстък (аксон), чиято функция е да провежда нервните импулси от нервната клетка към други неврони или клетки на други тъкани. Аксонът е своеобразен коридор, по който се пренася информацията на дълго разстояние. Мястото, на което края на аксона контактува с дендритите или с телата на следващите нервни клетки или с друг вид клетки се нарича синапс. През синапса става предаването на нервния импулс от една клетка на друга.

NEWS_MORE_BOX



Докато, тялото и дендритите на нервната клетка са обвити единствено от клетъчна мембрана, върху аксона се наслоява т.нар. миелинова обвивка. Тя осигурява изолираното провеждане на нервния импулс по хода на аксона. На определени места в централната нервна система са струпани огромен брой тела на нервни клетки и тук тъканта е сива на цвят. Тя се нарича сиво мозъчно вещество. На други места има струпване на голям брой аксони на нервни клетки. Техните миелинови обвивки придават бял цвят на тъканта и тя се нарича бяло мозъчно вещество.

Невроглията, от своя страна (обобщено название на няколко вида помощни клетки), подпомагат пренасянето на нервните импулси като изграждат миелиновите обвивки на аксоните, доставят хранителни вещества на невроните, а при нужда се активират и унищовата загиналите неврони.

Невроните и невроглията участват в изграждането на главния и гръбначния мозък. Невроните са загубили способността си да се делят, поради което нарастването на размерите на главния и гръбначния мозък след раждането не е за сметка на увеличаване на броя на клетките в тях, а на допълнителното развиване на дендритите, увеличаване на дължината на аксоните и допълнителното покритие с миелин (бяло мозъчно вещество) на тези аксони.