Колко дълго живее клетката? Пътят ѝ, по принцип, е предначертан. Тя има определена продължителност на живот в зависимост от принадлежността ѝ към определена клетъчна линия или популация, от специализацията и функцията ѝ. Тези процеси - клетъчно стареене и смърт, са генно заложени и контролирани, макар и пряко зависими с влиянието и на външните фактори, които действат върху организма, като йонизираща радиация, ултравиолетови лъчи, стресови фактори, болестотворни микроорганизми и др.
Клетъчната смърт е очаквано и нормално събитие. Още от формирането на зиготата до гибелта на целия макроорганизъм, тялото непрекъснато се подновява губейки едни свои клетки и създавайки други, като между тези два процеса има относително равновесие.
За съжаление, този нормален ритъм между умиращите и новосъздаващи се клетки е възможно да бъде нарушен, като се създават абнормни състояния на клетъчна акумулация – рак, автоимунни заболявания, хиперплазия или на клетъчна загуба – атрофия, спин, дегенеративни заболявания и др.
NEWS_MORE_BOX
Клетъчната смърт може да бъде резултат от фатално клетъчно увреждане – некроза, или на предварително програмирано клетъчно „самоубийство“ - апоптоза. Некрозата е патологичен процес свързан с излагане на клетката на фатални физични или химични фактори, които причиняват остро клетъчно увреждане и разкъсване на клетъчната мембрана.
Такива фактори могат да са хипотермия, радиация, травма, ниско рН, вируси, бактерии, вредни протеини и други, като резултатът от силното влияние на тези фактори е разкъсване на мембраната и нахлуване в клетката на вода и извънклетъчни йони. Това, от своя страна, води до увреждане на клътичните органели и „изливането“ на ензимите от лизозомите, които унищожават останалите елементи на цитозола. С това, съществуването на клетката се прекратява и тя загива.
