Микроорганизмът Neisseria meningitidis принадлежи към семейство Neisseriaceae – Грам отрицателни кокобактерии, които се разпределят в четири рода – Neisseria, Moraxella, Acinetobacter и Kingella. С най-голямо значение в инфекциозната патология при човека е род Neisseria и по-специално неговите видове Neisseria meningitidis и Neisseria gonorrhoeae.


Найсериите се разполагат по двойки и не образуват ресни или спори. Менингококите (видът Neisseria meningitidis) причиняват менингит-възпаление на мозъчните обвивки, като той може да бъде епидемичен и спорадичен.


Върху повърхността на капсулата им се разполагат антигени, които обособяват отделните щамове на 13 основни серотипа. Важен фактор на патогенност е полизахаридната им капсула, която пречи на фагоцитите (имунни клетки) да осъществят защитната си функция.



Менингококите продуцират и някои ензими – хиалуронидаза, неураминидаза и други, които имат отношение към по-лесното проникване в различни тъкани.


Менингококите са неустойчиви при попадане във външна среда – силно чувтвителни са към изсушаване, както и към излагане на ниски или високи температури.


Заболяванията, които причиняват са типични антропонози – засяга се само човекът. Източник на заразата са болни, пациенти във възстановителен период и асимптомните носители. В 5 до 20% от населението са безсимптомни носители на причинителя във фаринкса (част от флората на гърлото). Механизмът на предаване е въздушно-капков (при кихане, кашляне, говорене), а входна врата е лигавицата на носната и устната кухина.


Епидемичен пик се наблюдава през зимните и пролетните месеци. Най-често се засягат деца от няколко месеца до 5-годишна възраст. Инкубационният период е от няколко дни до седмица. Симптомите варират от хрема и зачервяване на гърлото до развитието на менингококов менингит.


Микробиологична диагноза се поставя след изследване на материали от ликвор, кръв, назофарингеален секрет, лимфа и други. Поради високата чувствителност на микроорганизмите към изсушаване се препоръчва незабавно посяване на материалите – „при леглото на болния“ или бързото им транспортиране, при подходящи условия (37 градуса).


За бърза диагноза се използват тестове за откриване на антигени (имунофлуоресцентни методи).
Има специфична профилактика на заболяването – ваксини. В Европа циркулират менингококи от група В, което прави резонно поставянето на ваксина, която да съдържа този щам.