Хормоните, произвеждани от кортекса на надбъбречните жлези (адренални жлези) са три основни групи – глюкокортикоиди (контролирани от хипоталамуса и хипофизата), минералкортикоиди (от бъбреците) и малко количество полови хормони.
 
Основни глюкокортикоидни хормони са кортизол (хидрокортизон) и кортикостерон.Те контролират глюкозната продукция в черния дроб и протеиновото (белтъчното) разграждане в мускулите. 
 
Тези хормони регулират кръвното налягане и сърдечносъдовите функции, както и намаляват имунния отговор на организма. Това им свойство ги прави изключително полезни при трансплантация на органи за намаляването на възможността от отхвърляне на присадения орган.
 
Минералкортикоидите и в частност алдостерона, поддържат баланса на солите и водата в организма, като спомага за контрола на кръвното налягане.
 
Без алдостерон, бъбреците губят голямо количество натрий, а след това и вода и може да се стигне до тежко обезводняване, както е възможен и обратният вариант, който се свързва със задържане на прекомерно количество вода.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Третата група хормони на кортекса на надбъбречните жлези – андрогените (DHEA, тестостерон) и естрогените (естроген, прогестерон) са полови хормони.
 
Техните количества, обаче,са трудно забележими на фона на по-голямотоколичество полови хормони отделяно от тестисите и яйчниците.
 
Хормоните отделяни от медулата на надбъбречните жлези са познати като хормони за „борба и бягство“ и се отделят в моментите на  физически и емоционален стрес.
 
Скок с парашут, земетресение, нападение на диво животно – адреналинът (епинефрин) и норадреналинът (норепинефнин) помагат за справянето с критични ситуации.
 
Те учестяват сърдечната дейност и изтласкват кръв към мускулите и мозъка, като същевременно спомагат за превръщането на глюкогена в черния дроб в глюкоза, като повишават издържливостта на организма.