При пасивното движение на различни части от тялото е налице известно съпротивление. Една част от него се дължи на механични и високо еластични свойства на мускулите и ставите, в които се извършва това движение. При увреждане на инервацията на тези мускули, в които се извършва движението – неговата сила значително намалява.


Това показва, че дори и при отпуснато състояние, мускулите на цялото тяло остават леко съкратени. Това състояние е познато още като мускулен тонус. При по нисши животински видове мускулният тонус може да се дължи и на специални мускули, които имат свойството да остават дълго съкратени, без стимулация от нервната система.


Но при човека това свойство се определя изключително от активността на нервната система и непрекъснатите импулси, които достигат до мускулните единици.



Тонусът на мускулите позволява заемането на вертикално положение на тялото, по този начин движенията се извършват много по-бързо и с по-голяма прецизност. Ако мускулите се съкращават от напълно отпуснато състояние първоначалната сила на съкращение ще трябва да преодолее виско-еластичните сили свойства на мускулите и едва тогава да се осъществи желаното движение.


Правилното „разпределение“ на мускулния тонус във всеки един момент осигурява нормалната поза и запазване на равновесие. Мозъчни структури (т. нар. вестибуларни ядра) се свързват с ядрата на очедвигателните нерви. Чрез тези връзки се осъществява координирането на чните движения, така че да се компенсират движенията на главата и да се запази стабилността на наблюдаваните очни предмети.


При въртене на тялото очите извършват компенсаторни движения в противоположна посока. При изчерпване обхвата на движението се извършва бързо отместване на очите по посока на въртене, последвано отново от бавно движение. Тези движения на очите, предизвикани от дразнене на вестибуларния апарат са известни на като вестибуларен нистагъм.


Регулацията на мускулния тонус е пряко свързана с позата. Всяко волево движение зависи от съответните промени в позата и преразпределение на мускулния тонус. За прецизиране на движенията се включват и т. нар. постурални рефлекси. Сетивната информация за изпълнението им постъпва по три пътя – от вестибуларния апарат, зрителната система и соматичната система, при която значение има т. нар. проприорецептори, които се разполагат в мускулите и сухожилията.


Разнообразието в постъпващата сетивна информация позволява ефективно изпълнение на постуралните рефлекси дори при увреждане на някоя от участващите сетивни системи.


Постуралните рефлекси могат да са насочени предимно за поддържане на тялото изправено – реакция на опора, на приземяване, както и такива, осигуряващи нормално разположение на главата спрямо тялото – вестибуларни и шийни рефлекси.


Дразненето на вестибуларния апарат и на шийните рецептори е свързано с редица рефлексни очни движения. Споменатият нистагъм е типичен пример, тъй като при движение на шията назад се предизвиква преместване на погледа надолу, а при изместване на главата напред – съответно погледът отива напред.


Поради характерното движение на главата в тези случаи рефлексът е известен като "феномен на спящата кукла".