Панкреасът, означаван и като задстомашна жлеза, е съставен от 2 отделни части, известни като тяло и опашка на панкреаса. Тялото на жлезата секретира един от най-важните хормони – инсулин – регулаторът на кръвната захар. секретира хормонът инсулин – основният регулатор на кръвната захар. В опашката на панкреаса се секретират храносмилателни ензими, подпомагащи усвояванеот на храната.

 

Без постоянна секреция на инсулин или на въпросните храносмилателни ензими, животът е невъзможен. Факт е обаче, че човек може да живее и без панкреас, като в такива случаи споменатите биологично активни вещества трябва да се внасят в организма отвън.


 

Отстраняването на панкреаса се означава като панкреатоктомия. Такава се налага само в крайни случаи, когато задстомашната жлеза е сериозно увредена от възпалителни процеси (панкреатит) или от раково заболяване (карцином на панкреаса).

 

Ракът на панкреаса е сред най-смъртоносните форми на заболяването. Едва при 7% от диагностицираните с него пациенти се отчита преживяемост над 5 години след откриване на болестта. Именно ранното диагностициране и отстраняването на панкреаса преди метастазиране на раковите клетки е водещо условие за избягване на леталния изход.

 

NEWS_MORE_BOX


И при рак, и при хронично или остор възпаление на панкреаса, до оперативно отстраняване на жлезата се пристъпва само когато другите форми на лечение се окажат неефектвини. Причината е в това, че макар и да можем да живеем без панкреас, мерките за компенсиране на жлезата след отстраняванеот ѝ са тежки и доживотни.

 

Хората, претърпели простатектомия, трябва да полагат постоянни грижи за контролиране на кръвната захар. Това изисква сериозни промени в хранителния режим с минимизиране приема на прости въглежидрати.

 

Важно е да се отбележи, че прогнозата за хора с хирургично отстранен панкреас зависи основно от причината, довела до хирургичната намеса. При всички случаи, с правилно допълващо лечение може да се постигне дълга преживяемост след операцията. Най-благоприятни резултати се отчитат при хората, при които отстраняването на панкреаса е продиктувано от възпалителни процеси, които не са се отразили на обшото състояние на органзима и не са засегнали други по-важни органи.