За съществуването на всички организми огромно значение играе имунитетът. Това е съвкупност от механизми, които предават устойчивост на организма срещу различните вредни и болестотворни влияния на околната среда.

 

Основната цел на имунитета е съхранението на постоянството в условията вътре в тялото, независимо от промените в околната среда, т.е. поддържане на хомеостазата.


 

Имунитетът се разделя на вроден и придобит. Придобитият от своя страна се разделя на активен и пасивен, а също и на естествен и изкуствен.

 

Друга класификация на имунитета го разделя на хуморален и клетъчен. Хуморалният имунитет се изгражда от всичките разтворени в кръвната плазма защитни вещества, от които най-важни са антителата.

 

Клетъчният имунитет се състои от всички видове защитни клетки в организма – макрофаги, Б-лимфоцити, Т-лимфоцити и всички техни подвидове.

 

Всички вещества, които организмът не разпознава като собствени и водят до развитие на имунна реакция, се обозначават като антигени. Такива съдържат всички болестотворни микроорганизми – бактерии, гъбички, вируси и т.н.

 

В зависимост от начина, по който е придобит активният имунитет, той се разглежда като: естествен – когато организмът се срещне с даден антиген и развие защита срещу него; и изкуствен - когато в организма се въведе отслабен, мъртъв или фрагментиран патоген, който да изгради защитни сили на тялото, това са ваксините.

 

Ваксините биват различни видове. Някои от тях съдържат жив болестотворен агент, който е изключително отслабен и не може да доведе до развитие на заболяване, но в същото време стимулира имунната система и води до образуване на защита срещу дадения антиген.

 

Други ваксини съдържат изцяло умъртвени патогени, а някои съдържат и само част от дадения вредител, например негов специфичен белтък. Резултатът е същият – организмът разпознава чуждата структура, представя я на имунната система, имунните клетки се делят и в плазмата се отделят голямо количество антитела, които да предпазят организма, при среща с истинския причинител на болестта.

 

Ваксините не водят до развитие на болестта у пациента.

 

Благодарение на ваксините годишно се избягват над 3 милиона смъртни случая. Въпреки огромните темпове, с които се развива медицината, ваксините остават основен метод за контрол и превенция на някои животозастрашаващи състояния, например морбили, коклюш, заушка, тетанус и др.