Мозъчните стомахчета или наричани още мозъчни вентрикули, представляват кухини, които са изпълнени с гръбначно-мозъчна течност. Те са четири на брой - два, които са разположени странично – в двете половини на мозъка, трети – централно разположен (над таламуса, във вътрешността на междинния мозък) и четвърти, който се намира между малкия мозък и мозъчния ствол.
Мозъчните стомахчета осъществяват комуникация помежду си – съответно двете странични „комуникират” с третото стомахче, а то от своя страна с четвъртото. През тези комуникации се придвижва цереброспиналната течност – ликвор. Ликворът се образува от т. нар. съсъдести сплетения на мозъчните стомахчета и количеството му може да варира между 130 и 150 мл.
Една част от ликвора, който се събира в четвъртото мозъчно стомахче преминава към канала на гръбначния мозък, а другата част се отправя странично към пространството между средната и вътрешната обвивка на мозъка – субарахноидално пространство. По този начин ликворът изпълнява функцията на своеобразен амортисьор за мозъка, предпазвайки го от механични фактори и травми.
За да се поддържа константно количеството на образувания ликвор е необходимо същото количество да се резорбира. Това се осъществява чрез венозната система на мозъка, като този цикъл на ресинтезиране и резорбция се повтаря 5-6-кратко в рамките на едно денонощие.
Близо до долната част на третото мозъчно стомахче (в основата на главния мозък) се намира хиазма оптика, която представлява мястото на частично прекръстосване на двата зрителни нерва.
Функцията на мозъчните стомахчета има основно значение по отношение на регулиране количеството на ликвора, механична защита на мозъчните структури, както и имунологична и метаболитна роля.
