Обвивките на главния мозък – менинги, представляват продължение на тези на гръбначния мозък. Те са три на брой – твърда (dura mater), паяжиновидна (arachnoidea) и мека (pia mater).
Твърдата обвивка на главния мозък, която се разполага най-повърхностно изпълнява ролята и на надкостница, като е прикрепена за вътрешната част на костите на черепа. Тази обвивка сраства на определени места с черепните кости (в основата на черепа и по шевовете). Извън тези места тя може да се отлепва при настъпване на болестни промени – например кръвоизливи след травми. Натрупването на кръв в тези пространства води до притискане на мозъчните структури и съответно предизвикват различни смущения в дейността. При големи кръвоизливи или засягане на жизнено важни центрове е възможно да настъпи смърт.
Средната обвивка на главния мозък или позната като паяжиновидна е много тънка, със сходна структура на тази на гръбначния мозък. Тя е свързана чрез съединителнотъканни нишки с меката мозъчна обвивка, като по този начин двете трудно се отделят помежду си.
В областта на мозъчните бразди меката обвивка навлиза в дълбочина, докато паяжиновидната обвивка се издига над нея. Образуваните пространства са изпълнени с цереброспинална течност – ликвор. Ликворът представлява непрекъснато циркулираща светла течност, която съдържа малко количество протеини и лимфоцити. Приема се, че изпълнява ролята на лимфа за централната нервна система.
Меката мозъчна обвивка покрива плътно повърхността на главния мозък. В нея се намира голям брой кръвоносни съдове и е добре инервирана. Между капилярите и нервната тъкан се формира т. нар. кръвно-мозъчна бариера, която възпрепятства преминаването на различни съединения и молекули. По този начин изпълнява протективна роля за мозъчните структури.
