Мъжете, които са семейни и имат диплома са с по-голям шанс да надживеят своите съпруги. Това разкрива статистически анализ на данни от 200 години от всички континенти.

 

Обратно на масовите разбирания, че жените живеят по-дълго от мъжете, изследователи отбелязват голям процент от случаи на мъже, които надживяват своята половинка.


 

Те използват конкретен статистически подход, за да проучат различията по полов критерий сред 199 популации от всеки един континент за период от 200 години.

 

Тази статистика измерва вероятността човек от популация с висока смъртност да надживее някой от популация с ниска смъртност.

 

Някои от таблиците, които се анализират, включват информация за пол и възраст за 41 страни от базата данни за човешката смъртност, плюс отделни данни за Източна и Западна Германия и за 4-те страни на Обединеното кралство.

 

Според прегледа от 1850 г. до днес вероятността мъжете да надживеят жените варира между 25% и 50%.

 

В някои държави, през различни времеви периоди, са отбелязани и няколко стойности над 50%.

 

Следователно 1-2 на всеки 4 мъж в глобален мащаб е надживял своята жена през последните 200 години.

 

В по-развитите страни до 70-те години на миналия век се наблюдава тенденция на спад в броя на мъжете, които надживяват своите жени. След това обаче техния брой постепенно нараства във всички популации.

 

Нарастването и намаляването на половите разлики в очакваната продължителност на живота се дължат главно на тютюнопушенето и други поведенчески модели, наблюдаващи се през съответния период.

 

Статистиката се променя и в зависимост от семейното положение и образователните постижения.

 

Вероятността мъжете да надживеят жените си е 39%, а за тези, които не са - 37%. При мъжете с висше образование този процент е 43%, а за тези без средно образование - 39%.

 

Въпреки това получените данните показват, че смъртността като цяло е спаднала по-бързо при жените, отколкото при мъжете под 50-годишна възраст, особено през първата половина на 20-ти век.

 

Направената статистика е публикувана в сп. BMJ Open.

 

Референции:

https://bmjopen.bmj.com/content/12/8/e059964