Множествената склероза е хронично заболяване, засягащо централния и гръбначния мозък. Засега не е открито лечение, а симптомите могат да бъдат различни.

 

Най-честите симптоми са мускулна слабост, умора, гъдел и изтръпване в крайниците, зрителни смущения, депресия, двигателни проблеми, трудност при говорене и преглъщане.


 

Заболяването засяга над 2,2 милиона хора в световен мащаб и от много автори бива категоризирано като автоимунно, тъй като в патогенезатаму роля има имунитета, който атакува миелиновите обвивки на невроните.

 

При някои заболяването се влошава постепенно (mрогресивна множесвена склероза), а при други има епизодина обостряне, при които симптомите се влошават и след това избледняват. Съществува и случаи, при който епизодите на обостряне прогресивно се влошават (вторична прогресивна множествена склероза).

 

Тъй като много неща за заболяването са неизвестни, във връзка с живота на пациентите съществуват голям брой митове.

 

1. Всеки болен в даден момент стига до инвалидна количка

Това е невярно. Повечето пациенти не се нуждаят от инвалидна количка.

 

15 години след диагнозата, само 20% от пациентите развиват нужда от помощни средства за придвижване.

 

2. Пациенти с множествена склероза не могат да работят

Мит. Повечето пациенти са напълно способни да работят и съществуват достатъчно институции, които могат да ги предпазят от дискриминация, когато проблемът не е свързан с нежелание или физическа невъзможност.

 

Да, при някои може да се наложи смяна на професията с по-подходяща за условията, но повечето пациенти продължават да работят дълго време след поставяне на диагнозата. Други пък прекратяват стажа си още след първия епизод на обостряне.

 

В допълнение, освен, че си набавят финанси, с работата пациентите често се чувстват по-добро физически и психически, благодарение на социализацията и подкрепата от колектива, а и чувството за цел и принадлежност.

 

3. Само възрастните развиват заболяването

Напротив. Обикновено диагнозата се поставя между 20- и 40-годишна възраст.

 

Изключително рядко се срещат хора с множествена склероза, чиято диагноза е поставена след 50-годишна възраст. А с напредването на възрастта става по-трудно да се различи заболяването и от други състояния, които са асоциирани с напредналата възраст.

 

4. Болните не трябва да тренират

Мит. Дори напротив, спортът значително може да помогне за намаляване на симптомите.

 

Обикновено диагностицираните спират физическата активност от страх да не се влоши тяхното състояние. Учените споделят, че упражненията и добрата физическа активност са безопасен и ефективен метод за рехабилитация при болни с множествена склероза. Те подобряват функционалния капацитет, качеството на живот и нагласата на пациентите.

 

Въпреки това е добре да се обсъди с лекар.

 

5. Ако симптомите ми са слаби, нямам нужда от лечение

Напротив, дори и при наличие на минимална симптоматика, терапията е препоръчителна.

 

Колкото по-рано започне лечението, толкова по-голям е шансът да се забави неговата прогресия и да се запазят добри условия и качество на живот.

 

6. Болните не трябва да забременяват

И това е невярно. Бременността не е задължително рисков фактор за влошаване на състоянието.

 

Да, някои бременни получават обостряне през дадени периоди от бременността и няколко месеца след раждането, но от 2019 г. е наличен консенсус за указанията при бременност на пациенти с множествена склероза.

 

В него се споменава, че бременността не усложнява забременяването и не повишава риска от спонтанен аборт или влошаване на състоянието.

 

7. Ако родителят е болен и детето ще е

Не е задължително. Да, съществува генетична предразположеност и са открити над 200 гена, които отговарят за състоянието, но в действителност много малко деца на болни развиват множествена склероза.

 

При еднояйчни близнаци рискът е 20-40%, а при двуяйчни – 3-5%. Според статистика 1 на 67 деца на родител(и) с множествена склероза, също развива заболяването.

 

8. Болните трябва да намалят всички източници на стрес

Това се отнася за абсолютно всички. Стресът не е риск само при тях, а и при много други състояния.

 

Да, стресът може да влоши някои симптоми, но и при хора с това заболяване, стресовите състояния са значително по-чести, както и депресиите.

 

Не е възможно да се ограничи изцяло стресът, по-скоро е важно пациентите да се научат да контролират реакциите, да намаляват интензитета му и се научат да работят с него.

 

9. Заболяването е винаги фатално

Да, заболяването няма лечение и е налично за цял живот. Проучвания сочат, че то намалява нормалната продължителност на живота с около 7 години.

 

Въпреки това, се смята, че продължителността на живота на болните прогресивно се увеличава, особено с подобряване на познанията за нея и развитие на науките и медицинските възможности.

 

Източник:

Medical News Today