Ако разтегнем „В“ формата на човешката ДНК, размерите на молекулата ще достигнат дължина около 1 метър. Тази ДНК, както и ДНК, която се намира в митохондриите не биха могли да се поместят в клетката. Това предизвиква създаването и наличието на спицифични модели и принципи на правилно и контролирано нагъване и компресиране на молекулите им. Митохондриалната ДНК става по-компактна чрез усукване на цикличната си структура около самата себе си.
 
При хората всяка митохондриална ДНК съществува под формата на малка кръгла хромозома изградена от 16 569 базови двойки. Последователността на азотните бази в тези кръгли хромозоми е напълно определена и е установено, че те съдържат информацията за аминокиселинната последователност на 13 белтъка (протеина), рибозомната РНК и 22 транспортни РНК-и. И, за да е сигурно, че тази информация ще бъде в достатъчно количество в организма, всеки митохондрий съдържа 4-10 копия от този вид хромозома, а всяка клетка (в зависимост от вида си) съдържа от 2 до повече от 100 митохордрии в себе си.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Цикличната митохондриална ДНК се намира в „В“ форма, но ДНК е структурирана така, като че ли тя е била частично размотана преди кръгът да бъде затворен. Поради факта, че „В“ формата на ДНК е много стабилна, ДНК се формира с очакван брой на спирални завъртания (1 на всеки 10 базови двойки). Навиването около себе си на кръгла структура, много наподобява навиването на гумена ластичка за коса, която може да бъде сплескана и завъртяна около самата нея определен брой пъти. По същия начин молекулата на митохондриалната ДНК образува усуквания и спирала, като по този начин се компресира и намалява обема си многократно.
 
Добавянето или приспадането на едно спирално завъртане (то се извършва в посока противоположна на завъртането на „В“ структурата) на кръгова молекула се нарича супернавиване.