За повече от столетие, мезентерият се приемал за несвързана съвкупност от тъкани, без фиксирано разграничение или разположение сред червата. Това се променя в края на 2016 г., когато двама лекари наблюдават мезентерия и се опитват да изяснят структурата му. 
 
По време на проучването им, те откриват редица зависимости между слабо познатата тъкан и развитието на някои спецефични заболявания. Публикацията им, поместена в журнала Lancet Gastroenterology and Hepatology води до класифицирането на мезентерийните тъкани като нов орган.
 
Човешкото тяло съдържа общо 78 органа или поне така се приемало преди 2017 г., с мезентерия те стават 79. Той вече не се описва като съвкупност от несвързани тъкани, а като единична и удължена съединително-тъканна система. Тя осъществява прикрепянето на червата към коремната стена. Без мезентерий, червата биха се размествали свободно в коремната кухина, което би било несъвместимо с перисталтиката.
 
Докторите Калвин Кофей и Питър О'Лиъри предполагат, че тази структура е била ключова за еволюцията и позволила на прародителите на съвременния човек да ходят изправени. Към момента проучват дали органът има връзка със заболявания на храносмилателната система, като болестта на Крон. Това заболяване може за засегне всички тъкани на храносмилателната система, от устата до ануса и може да бъде изключително болезнено. Ако възпалителното заболяване се проявява в червата, то протича с характерно втвърдяване на мезентерия, което силно затруднява хемостазата – способността на тъканите да спират вътрешни кръвотечения, преди настъпването на кръвоизлив.
 
NEWS_MORE_BOX
 
По-доброто познаване на органа вече подпомага някои области на медицинските науки. Само няколко седмици след публикацията, екип радиолози установяват нови връзки между мезентерия и разпространението на колоректалния рак, развитието на дивертикулити и нарушения на панкреатичната функция.
 
За допълнителна информация, изгледайте приложеното видео: