Освен при хората единствено при шимпанзетата и китовете се наблюдава естествен процес на загуба на детеродния потенциал на женските индивиди след определена възраст. Това показва колко специфично състояние е менопаузата. И макар, че е най-висшият животински вид, който я преживява, човекът все още не познава напълно механизмите ѝ.
 
Oфициално менопаузата започва да се споменава в литературни източници едва в началото на 19-ти век, като преди това е считана за строго табу. За баща на термина менопауза се счита френският физик Шарл Пиер де Гарден, който през 1821 г. посвещава специален труд на края на менструацията при жените и го нарича La menepausie.
 
И макар да се разглежда с настоящото си име от едва 200 години, краят на менструацията е плод на различни тълкувания, включително религиозни, още от библейски времена.
 
Под диктовката на някои религиозни вярвания жените е трябвало да се подлагат на ритуални бани след края на всеки месечен цикъл, които са символизирали пречистването им, позволяващо възвръщане на сексуалната активност. С навлизане в менопаузата и края на менструацията такива ритуали вече на са били възможни и последствията върху жените често са били негативни.
 
В някои случаи краят на менстуацията е маркирал и край на сексуалната активност на жената – физическата интимност вече не била позволена. Нерядко на жените в менопауза се забранявало да готвят, да посещават места с окултно значение и дори да съжителстват с партньорите си.
 
Наред с отношението към менопаузата през годините различия се наблюдават и в естеството на нейните прояви. Установено е, че в различни райони по света характерните за менопауза симптоми варират. В Европа и САЩ най-честите оплаквания на жените в климактериум включват горещи вълни и проблеми със съня, в Япония това са честите болки по протежението на костно-ставния апарат, а в Индия – влошаването на зрението.
 
Тези различия се обясняват с особеностите в храненето, стресовото натоварване и други фактори с влияние върху женското здраве в различните райони на света. Това обяснява и различния подход към лечението на менопаузата и овладяване на проявите ѝ през годините. Първите стъпки за тази насока са включвали средства, на които днес няма как да погледнем сериозно – от консумиране на преварена вода на гладно, през привързване на пластир с листа от беладона към стомаха, до инжектиране на оловни соли в гениталната зона.
 
Едва в края на 19-ти век започва прилагането на билкови екстракти, най-често от черен кохош, червена детелина, мака и др. В допълнение към тях се включват и продукти с животински произход, съдържащи пулверизирани яйчници от крави и др. Именно в този период започва  да се гледа по-реално на менопаузата. Тя вече не се разглежда като заболяване, а като естествено състояние, провокирано от дефицит на определени биохимични продукти, в случая половите хормони от групата на естрогените.
 
NEWS_MORE_BOX
 
След края на Втората световна война започва разработването на синтетични хормонални препарати, които са в основата на хормонозаместителната терапия. Те се прилагат и в наши дни в по-усъвършенствана форма. Като тяхна по-безопасна алтернатива днес се прилагат и природни продукти, съдържащи т.нар. фитоестрогени – растителни аналози на естрогена, чийто прием не се асоциира с нежеланите странични ефекти на хормонозаместителната терапия.
 
Гледната точка към менопаузата се е изменяла многократно през годините. Едно нещо обаче не се е изменило – жените продължават да бъдат подвластни на симптомите на менопауза. За щастие, днес разполагаме с много повече възможности за успешното им овладяване.