Въпреки големия брой увреждания, които могат да настъпят в молекулата на ДНК, клетката е изработила и изключително ефективни методи за поправка на тези увреждания. Един от видовете поправка е така нареченото Изрязващо поправяне. Този вид поправка е характерна за еукариотните клетки и за бактериите, като в еукариотните клетки, за по-голямата част от уврежданията се използва този метод на поправка.
 
При този вид възстановяване на правилността на ДНК, увреждането се локализира (разпознава) и ензимът Ендонуклеаза прави разрез в едната верига на ДНК. Този разрез обикновено са прави от 5´ страната на увреждането и се намира между 3´-ОН групата и съседните фосфати. По този начин 3´-ОН групата служи като праймер (стартово място) за закачване на новите нуклеотиди по време на ресинтезата на липсващото във веригата парченце ДНК. След като срязването в захаро-фосфатния скелет на веригата е направено, увреденият сегмент от веригата се премахва. В случаите, когато този сегмент е малък – само няколко нуклеотида дължина, този вид поправка се нарича Поправка с къс сегмент (Short-patch repair). Съществуват обаче „кръпки“, които са дълги няколко стотин нуклеотида и в тези случай поправката е Поправка с дълъг сегмент (Long-patch repair).
 
NEWS_MORE_BOX
 
 
След премахването на увреждането, една от поправящите ДНК полимерази запълва празното пространство, използвайки 3´-ОН групата като праймер. Това е бавен процес, поради факта, че поправящите полимерази се отделят от ДНК веригата използвана за матрица след всяко добавяне на нуклеотид. Накрая последната фосфодиестерна връзка се създава с помощта на ензима ДНК лигаза. Уврежданията, които причиняват големи деформации в ДНК спиралата, като например пиримидиновите димери, се възстановяват чрез Поправка с дълги сегменти и с помощта на ензима Полимераза ε (епсилон). Увреждания с по-малка деформация в ДНК се реконструират посредством Поправката с къси сегменти и участието на Полимераза β.