Рандомизираните контролирани проучвания се приемат за най-добрия и най-строг метод на интервенционалната медицина, например при тестване на нови лекарства. Рандомизираните контролирани проучвания заемат върха на йерархичната пирамида, защото рандомизацията изчиства формите на пристрастност в експеримента, лесно се постига „заслепяване“, а резултатите са анализируеми с добре известни статистически инструменти.
Въпреки че биват приемани за „златния стандарт“ в епидемиологията, рандомизираните контролирани проучвания не са перфектни. Те често са скъпи за провеждане, а изследваните лица не представляват гарантирано представителна извадка на цялата популация. Не на последно място интервенционният им характер ги възпрепятства да се използват за търсенето на причини за една или друга болест: би било неетично участниците в проучването да се излагат умишлено на рискови фактори.
В такъв случай, когато учените искат да установят причинителя на дадено заболяване, те се ангажират с т.нар. „кохортни епидемиологични проучвания“. За разлика от рандомизираните контролирани проучвания, кохортните изследвания не са интервационни. Те представляват дългосрочни наблюдения върху група хора, наречена кохорт, с цел отчитане на промени в здравето, свързани с излагането на предполагаеми рискови фактори. С течение на времето се наблюдава и втора група, която се различава основно по това, че не е изложена на същите условия. За да се установи дали между експозицията и болестта съществува причинна връзка, честотата на заболяването в едната група се сравнява с тази в другата и се изчислява относителният риск.
В контраст на други форми на обзервационни изследвания в епидемиологията, като например изследването на отделни случаи, кохортните проучвания не са задължително ретроспективни. Ретроспективният фактор представлява съществен проблем за качеството на данните, защото се разчита на паметта и на словесния доклад на пациентите. Докато проспективният метод действително е по-надежден, той може да отнеме неопределено количество време. Като резултат, членове на кохорта могат да умрат, да мигрират, да променят работата си, диетата си или да се откажат да участват в проучването. Подобен развой на събитията от своя страна може да създаде сериозно объркване в проследяването на групите и съответно на изходните данни.
