Матката е важен орган от женската полова система, свързан с износването на плода и не само. В превод от български на гръцки матката се означава като metra или hystera, а на латински – uterus. Тя представлява нечифтен орган, който се разполага в малкия таз, непосредствено между правото черво и пикочния мехур.


Формата на матката се сравнява с тази на круша, която е леко приплесната в предно-задна проекция. Анатомично се разделя на две части – тяло, което представлява 2/3 от дължината на матката и шийка – останалата 1/3. Общата дължина на матката е 7-8 см, а ширината и – приблизително 5 см.


Тялото на матката се разполага между пикочния мехур и правото черво. Предната и повърхност е обърната към задната стена на пикочния мехур, а задната и повърхност – към предната стена на ректума. По двата горно-странични ръба на матката се залавят двете маточни тръби, по които оплодената яйцеклетка преминава и достига кухината на матката, където се осигуряват необходимите условия за развитието на плода и последващото му изгонване при раждане.



Маточната шийка е с цилиндрична форма и се състои от две части – горна (portio supravaginalis cervicis), разполагаща се над влагалището и долна (portio vaginalis cervicis), която се вдава над него.


NEWS_MORE_BOX


Матката е кухинен орган, в горната част на която се отварят двете маточни тръби, а в долната част се разполага каналът на маточната шийка. При нераждали жени краят на този канал е с кръгла форма, а след раждане придобива форма на напречна цепка.


Тялото на матката сключва тъп ъгъл с маточната шийка. Когато този ъгъл се отваря напред позицията се нарича anteflexio uteri – тази позиция се приема за нормална. Оста на матката не се разполага точно в срединната ос на тялото, а най-често е изместена леко вляво. Наклонът на тялото на матката назад се означава като retroflexio uteri и се смята за патологично явление.


Поддържащият апарат на матката е много добре развит и позволява поддържането и в определено положение.