Австралийски учени изследват ефектите на периодичното гладуване върху висцералната и подкожната мастна тъкан. Резултатите показват, че гладуването инициира каскада от промени, в зависимост от типа и локализацията на мазнините.

 

Изследователите от университета в Сидни отриват, че мазнините около стомаха, водещи до изпъкването на корема при напълняване развиват толеранс към гладуването и стават резистентни към намаляване на обема си.


 

В изследването са разгледани различни видове мазнини, тяхната локализация в организма и промените в тях при периодичното гладуване.

 

Периодичното гладуване е вид хранителен режим, при който в различни интервали от време не се приема храна. При гладуване мастната тъкан снабдява организма с енергия, при разграждането на мастните киселини.

 

Промените са най-значителни във висцералните мазнини, намиращи се около коремните органи и подкожните мазнини в коремната област.

 

Авторите споделят, че хората масово смятат, че мазнините в организма са еднакви, но е от голямо значение къде се намират и какъв вид са.

 

Резултатите от изследването показват, че именно висцералните и подкожните мазнини стават резистентни към освобождаването на мастни киселини при периодично гладуване.

 

Освен това учените споделят, че тези мазнини повишават възможността за натрупване на енергия и възстановяване на обема си преди настъпване на следващия епизод гладуване.

 

Откритията са направени върху лабораторни модели, наподобяващи човешката физиология. Следващите проучвания ще са свързани с механизмите, по които се развива въпросната резистентност.

 

За направените опити са разгледани над 8500 белтъка в мастната тъкан, благодарение на протеомиката – науката за всички белтъци, как реагират те в различни условия, каквото е гладуването в случая.

 

Именно благодарение на протеомиката, учените откриват данни, подсказващи огромните промени, които настъпват на клетъчно ниво при периодичното гладуване.

 

Авторите отбелязват, че откритията може и да не са валидни за други хранителни режими, като този, при който 2 дни от седмицата не се приема никаква храна, или режими базиращи се на калорийния дефицит.

 

Изследванията продължават, за да се разбере молекулният механизъм, по който висцералната мастната тъкан развива резистентност към освобождаването на енергия. Учените се надяват да открият и най-подходящите хранителни режими за запазване на метаболитно и физическо здраве.

 

Трудът е публикуват в Cell Reports.

 

Източници:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/03/210303161656.htm

https://www.cell.com/cell-reports/fulltext/S2211-1247(21)00118-2?_returnURL=https%3A%2F%2Flinkinghub.elsevier.com%2Fretrieve%2Fpii%2FS2211124721001182%3Fshowall%3Dtrue