Романтичната любов е едно от най-универсалните човешки преживявания. Преди повече от 20 години антропологът Хелън Фишър изучава 166 общества, откривайки свидетелства за наличието на понятие за романтична любов в 147 от тях. Последното не би трябвало да ни изненадва. Независимо от културните окраски, все пак всеки един от нас е живо същество, продукт на милиони години естествен подбор, който споделя с останалите хора еднакви биологични механизми.

 

На всекидневно ниво асоциираме романтичната любов с главозамайване, обсесивни мисли, повишена енергия и непреодолим копнеж към партньора. Както обаче обсъждахме вече, специалистите асоциират това съкровено и лично състояние с химически бульон, съставен от повишени нива на допамин, вазопресин и окситоцин, които ни правят едновременно превъзбудени и привързани, както и от понижени нива на серотонин, което пък стимулира обсесивното поведение на влюбения.


 

Чудите се откъде се появяват популярните „пеперуди в корема“? Не се тревожете, защото и те си имат своето невробиологично обяснение! Когато мозъкът си самоинжектира критична доза норепинефрин при гледката или мисълта за любимия, той също така освобождава адренокортикотропен хормон в кръвния поток, който от своя страна задейства надбъбречните жлези, стимулирайки производството на адреналин в тялото. Адреналинът кара сърцето да бие по-бързо и по-силно, което води до натрупване на енергия и дори до повишени чувства на тревожност. 

 

Едно от най-отличителните особености на любовта обаче е състоянието на лудост. На невронаучен език, това означава, че любовта активира едни и деактивира други мозъчни области. Съществено понижаване на активността може да се наблюдава в префронталната кора, следствие от което е снижаване на критерия, който използваме при съдене на другите. С други думи, когато сме влюбени, не проявяваме толкова остра склонност да се фокусираме върху недостатъците на любимите ни. Друга област с понижена активност е амигдалата, отговаряща за реакциите на страх и гняв, което свидетелства, че уязвимостта и изграждането на доверие са съществен момент от влюбването.

 

Не на последно място, наблюдава се разлика във функциите на области, свързани със способността за различаване на себе си от другите, позната като „теория за съзнанието“. Когато сме влюбени, това разграничение се редуцира. Ако любовта е достатъчно силна, може дори да изгубим чувство за автономия, пренасяйки - метафорично казано - центъра на тежестта си в нашия любим.


Така че, докато любовта може да се чувства понякога като форма на лудост, налице е и усещане за единство, което поетите отдавна са уловили в творчеството си.