Лицевият череп е изграден от 14 кости (единични и двойни), които оформят чертите на лицето ни. Всяка от тези кости има своето специфично местоположение и особености, които спомагат за изпълнението на нейните функции.
 
Интересна кост в лицевия череп е назалната кост. Тя заема горната част на носа (близо до очите) и не тя, а хрущялът в средата и върха на носа ни, оформят неговия изглед. Счупването на назалната кост води до видимо изкривяване на носа, което, в повечето случаи, може да се коригира.
 
Друга важна кост е максилата или горната челюст. Тя е изградена от две сраснали кости (отляво и отдясно на лицето) и обхваща зоната от основата на носа, странично до началото на скулите, а на долния ѝ ръб се прикрепват горните ни зъби. На тази кост, в началото на скулите и под очните орбити се намира малък отвор – инфраорбитален форамен, през който преминават важни кръвоносни съдове и нерви. Друг подобен форамен, със същата функция, е инцисивният форамен, който се намира точно зад предните два зъба на горната челюст.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Двойни кости в лицевия череп са зигоматичните (ябълчни или скулови) кости. За тази кост се залавят дъвкателните мускули, които подпомагат движението на долната челюст и съответно дъвченето. Характерен за тази кост е така наречения темпорален израстък (temporal process), който се свързва със зигоматичния израстък на темпоралната кост. По този начин се образува зигоматичната (скулова) арка. Под тази арка (дъга) се „промушва“ муслул захващащ се за темпоралната кост и също подпомагащ движението на долната челюст. Сравнена със зигоматичните дъги и мускулите, които минават под тях на животни (кучета, видри, язовци и др.), размерите при човека са много по-малки, което определя и по-слабата захапката на нашия биологичен вид.