Като един от големите ренесансови художници, Леонардо да Винчи непрекъснато е тествал художествените традиции и техники. Освен че е изследвал човешката анатомия и психика, той е експериментирал и с методи за изобразяване на триизмерни обекти в двуизмерното пространство на платното. Неизчерпаемото му любопитство ни е оставило не само редица недовършени проекти, но и някои от най-иновативните и реалистични композиции. 

 

Днес науката смята, че известният ренесансов художник най-вероятно наистина е виждал света по различен начин. Според някои изследователи не е било рядкост художниците да притежават проблеми със стереоскопичното си зрение (възприятието за дълбочина). Например, чрез анализ на автопортретите им, може да се установи дали не са страдали от страбизъм (като примери можем да посочим Пабло Пикасо и Рембранд), пише LiveScience.


 

Страбизмът, познат по-скоро като кривогледство, представлява отклонение на едното или двете очи от зрителната ос. Когато едното око гледа към обекта, а другото навътре, състоянието се нарича езотропия. Когато погледът се криви навън, тогава говорим за екзотропия. Когато едното око гледа нагоре или надолу, страбизмът бива наричан съответно хипертропия и хипотропия.

 

В някои случаи на страбизъм, зрението в "отклоняващото" се око бива потиснато, което причинява двуизмерно "монокулярно" зрение и което може да се окаже благоприятно за художника, твърди Кристофър Тайлър, невролог и професор в Лондонското отделение по оптиметрия и визуални науки. Тайлър анализира шест творби, за които се смята, че представляват портрети или автопортрети на Леонардо да Винчи, стигайки до заключението, че италианският гений е страдал от екзотропия.

 

Интересното в случая е, че екзотропията била по-силно изразена в портретите, отколкото в автопортретите. Едно възможно обяснение е, че екзотропията не е била постоянна. Състоянието, при което подобно кривогледството може да се коригира от само себе си, е познато на учените като интермитентна екзотропия. Например, кривогледството може би е било силно изразено, когато Леонардо е бил отпуснат, но да се коригира, когато се е налагало да се съсредоточи в конкретен обект.

 

Като допълнение към хипотезата, Тайлър посочва, че екзотропията би била удобна за художника, тъй като ще позволи директно сравнение на света с плоския образ, който се рисува. И ако екзотропията в действителност е била интермитентна, той е можел да „привключи“ и на стереоскопично зрение.