Кръвта е отражение на почти всичко, което се случва в организма ни, при условие, че знаем какво искаме да разберем от нея.

 

Кръвни плочици, червени кръвни клетки, хормони, метали, хранителни вещества, отпадни продукти от клетки, токсини, медикаменти, вируси и бактерии… Във вените ни циркулират 5 литра кръв и това е един истински, необятен океан.


 

Поетът Джон Дон споменаваше „чистата и изразителна кръв“, споделя с усмивка проф. Жан-Даниел Тисо, хематолог, специалист по лабораторна медицина и декан на факултета по биология и медицина в Лозана.

 

„Кръвта може да е изразителна, но в никакъв случай не е чиста!“

Лесният достъп до кръвта ни предоставя поглед върху вътрешния живот в организма и хората са я изследвали още преди изобретяването на микроскопията и биохимията. Проф. Тисо разказва, че в миналото лекарите са наблюдавали промените в кръвта по време на кръвотечения, някои дори са я опитвали на вкус, за да диагностицират диабет.

 

Биологичните кръвни изследвания участват с 60-70% в диагностиката. По-голямата част от изследванията са пълна кръвна картина, определяне на ниво на глюкозата в кръвта, дозиране на йоните, контрол на бъбречните функции и определяне на хорестеролови нива.

 

Кръвта минава през всички части на тялото ни и е предполагаемо, че там може да се намери всичко, разбира се ако знаем какво търсим. Колкото повече изследвания се правят, толкова по-голяма е вероятността да се намерят променени стойности на някои от показателите, пояснява проф. Тисо.

 

Важният въпрос е дали резултатите от изследванията ще допринесат за по-добрата диагностика и взимането под внимание на съпътстващите заболявания на пациента.

 

За пациенти без изявени симптоми няма показана полза от назначаването на изследвания, въпреки това, при лечение на високия холестерол, честото измерване на нивата му е препоръчително.

 

Медицината винаги иска да действа, докато трябва да мислим и за избягването на „свръхдиагностиката“ и „свръхлечението“, пояснява проф. Реми Бусажон, преподавател по обща медицина в Университета в Лион и член на научния съвет на Националния колеж на преподавателите по обща медицина.

 

Кръвните изследвания помагат и за откриването на ранни маркери на различни заболявания. В това отношение, онкологията значително напредва, от осемдесетте години на миналия век, много маркерни изследвания са разработени, с което се установяват нивата на белтъчни фрагменти, които обичайно са високи при раковите клетки, пояснява проф. Бидар, онколог в Институт Кюри и специалист по циркулираща ДНК.

 

Назначаването на такъв тип изследвания все още е доста обсъждан въпрос, защото понякога туморните маркери се покачват само при вече напреднали тумори или при тумори, които няма да се разрастват и това да доведе до грешки в лечението.

 

Друго приложение на тези изследвания е наблюдението по време на лечение, за да се оцени неговата ефективност и да се установи устойчивостта.

 

Това е целта на проучването PADA-1, което се провежда при пациенти с метастатичен рак на млечната жлеза и по този начин се установяват своевременно появите на мутации в естрогеновите рецептори, пояснява онкологът.

 

Идеята е да се модифицира лечението преди да е нараснал туморът.

 

Предлагат се тестове, които проследяват нивата на няколко биомаркери с цел ранна диагностика и проследяване на раковите заболявания. Ранното установяване на туморите е добро постижение, но освен това трябва да се поясни тяхното естество и начинът им на лечение.

 

Източник: 

www.lefigaro.fr

https://curie.fr/essai-clinique/pada-1