При човека и висшите животни по повърхността на кръвните клетки се откриват съединения с определени антигенни свойства, които са генетично обусловени и имат отношение към формирането на различните видове кръвни групи.


Тези съединения се определят още като кръвногрупови фактори и се отнасят към групата на гликопротеините. Медицинският термин, с който се означават е аглутиногени и се разполагат по повърхността на еритроцитите. Имат важно значение за кръвопреливането, тъй като в кръвната плазма на повечето хора се образуват антитела – аглутинини, които реагират с част от тези аглутиногени по повърхността на червените кръвни клетки.


При преливане на несъвместима кръв възниква реакция на взаимодействие на антигените от еритроцитите на донора и антителата от кръвната плазма на реципиента (получаващият кръвта).



Известни са множество различни класификации на кръвните групи, но основно значение и място в клиничната практика намира т. нар. система АВО и Rh.


През 1901г. Карл Ландщайнер описва два вида аглутиногени, които се означават с „А“ и „В“. Наличието или съответно липсата на някой от тях или на двата едновременно позволява разграничаването на четири вида кръвни групи. Срещу липсващия вид аглутиноген се образуват съответните аглутинини, които се означават с алфа и бета. Те се появяват в първите 3 до 6 месеца от живота на новороденото. Тяхното количество нараства постепенно до достигане на пик в рамките на 5- до 10-годишна възраст.


Системата АВО има първостепенно значение за избора на кръв за кръвопреливане. При несъответствие на кръвните групи е налице аглутинация и разрушаване – хемолиза на еритроцитите. Тази реакция може да бъде животозастрашаваща.


Масивната вътресъдова хемолиза се разпознава по проявата на различни симптоми – кожни обриви, главоболие, затруднено дишане, понижено кръвно налягане, жълтеница и/ или бъбречна недостатъчност.


При кръвопреливане е необходимо кръвта да бъде от същата кръвна група или да бъде спазено правилото за кръвопреливане на Отенберг. Според това правило аглутиногените от еритроцитите на донора не трябва да се аглутинират с аглутинините от плазмата на реципиента.


При спазване на това правило чуждородно кръв може да бъде прелята в не повече от 300 мл при спешни състояния кръв от 0-кръвна група може да се прелива в ограничени количества, поради своята универсалност.