Често срещани напоследък са статии и препоръки за хранителни режими, практикувани спортове и дори особености на характера според кръвните групи. Но какво всъщност представляват кръвните групи и какво е тяхното биологично значение за нас?
 
Още в началото на миналия век (1901 г.) е установено, че еритроцитите на всеки човек съдържат специфично вещество – антиген, което е в две възможни форми – А и В (на латински). Част от хората имат в еритроцитите си антиген А, други В, трети – АВ, а четвърти нито А-, нито В-антигени. В зависимост от това, хората биват разделени на четири основни кръвни групи: А, В, АВ и 0 (нулева).
 
Освен това в плазмата на всеки човек се намират друг вид белтъци, наречени антитела. Те се означават с гръцките букви α (алфа) и β (бета). Тези антитела могат да взаимодействат с описаните антигени на еритроцитите, като е известно, че антигените в еритроцитите на даден човек не могат да взаимодействат със собствените му антитела. Тоест, в кръвната плазма на човек от кръвна група А, се съдържа антитяло β, а в кръвната плазма на човек с кръвна група В се съдържат α – антитела. В случай, че на човек с кръвна група А се прелее кръв от човек с кръвна група В, антитяло β взаимодейства антиген В в еритроцитите, като предизвиква събирането на еритроцитите на групички, а понякога се стига и до тяхното разрушаване. Ето защо е важно всеки човек да знае своята кръвна група и при нужда да уведоми околните или медицинските специалисти.
NEWS_MORE_BOX
 
 
В кръвната плазма на хора с нулева кръвна група се съдържат само антитела α и β. Тези хора се наричат Универсални кръводарители, тъй като техните еритроцити не съдържат антигени, поради което и не предизвикат слепване. От своя страна, хората от групата АВ са Универсални приематели – те могат да „приемат“ кръв от всички останали кръвни групи, защото тяхната плазма не съдържа антитела, които да слепват еритроцитите на прелятата кръв.