Понятието за причинност (каузалност) е изключително важно в медицината и науката като цяло, тъй като точно чрез установяването на причинно-следствената връзка може да се правят предвиждания с оглед поведението на дадени променливи (проведено лечение → излекуване). Установяването на каузалните отношения, в които влизат променливите, обаче се нуждае от теория. Причина за това е, че редица хора, между които и медицински лица, не правят разлика между „корелация“ (асоциация) и „каузалност“, от където произлизат и логически грешки като „корелацията предполага каузалност“.

 

Какво е корелация?


 

Корелацията е понятие от статистиката, което ни казва колко силно са свързани две променливи. То не ни казва обаче как и защо променливите са свързани, а просто, че такава връзка съществува. Тя обаче може да е по случайност или по погрешка.

 

Например: консумацията на сирене на глава от населението може да се окаже корелирана с броя на хората, които са починали в леглото си, след като са се заплели в завивките.

 

Какво е каузалност?

 

Каузалността поема една допълнителна стъпка напред. Тя ни казва, че всяка промяна в стойността на една променлива ще доведе до промяна на стойността на друга променлива, което означава, че едната кара другата да се случва.

 

Например: при тренировка, количеството калории, което се гори, се повишава с всяка минута.

 

Как се установява причинно-следствена връзка в медицината?

 

През 1965 г. сър Остин Брадфорд Хил, изключителен пионер в медицинската статистика и епидемиология, провежда лекция пред новоучредената по това време Служба по трудова медицина. Хил започва своето обръщение, посочвайки важен проблем: как членовете на секцията могат да практикуват превантивна трудова медицина без основа за определяне кои професионални рискове в крайна сметка могат да причинят болести и наранявания сред служителите? С други думи, Хил се интересува при какви обстоятелства може да се премине от наблюдавана асоциация към присъда за причинно-следствена връзка.

 

Публикувана под формата на статия, озаглавена The Environment and Disease: Association or Causation? (1965), лекцията днес се радва на огромно внимание отстрана епидемиолози и медицинските изследователи, основно заради 9-те критерия, които предоставя.

 

Сила

 

Първият критерий на Хил за идентифициране на причинно-следствена връзка е силата на асоциацията. Както обяснява той, колкото по-голяма е връзката между експозицията и болестта, толкова по-вероятно е тя да бъде от причинно-следствен характер.

 

Последователност

 

Традиционно, критерият за консистентност се поддържа, когато множество епидемиологични изследвания, използващи различни места, популации и методи, показват последователна връзка между две променливи по отношение на нулевата хипотеза (убеждението, което подлежи на тестване).

 

Специфичност

 

Причината е силно вероятна, ако има много специфична популация на конкретно място и заболяване без друго възможно обяснение. Колкото по-специфична е връзката между фактор и ефект, толкова по-голяма е вероятността от причинно-следствена връзка.

 

Причината предхожда ефекта

 

Темпоралността е може би единственият критерий, който епидемиолозите универсално се съгласяват, че е от съществено значение за причинно-следствената връзка. Хил обяснява, че за да съществува причинна връзка между експозиция и болест, експозицията трябва да предхожда появата на болестта. По този начин епидемиологичните проучвания, които осигуряват времева прогресия между двете променливи, са по-убедителни.

 

Биологичен градиент

 

В традиционната епидемиология, монотонният биологичен градиент, при който повишената експозиция води до повишена честота на заболяване, дава най-ясните доказателства за причинно-следствена връзка. Въпреки това Хил признава, че могат да съществуват по-сложни взаимоотношения от типа доза-отговор и съвременните изследвания действително потвърждават, че кривата доза-отговор често е нелинейна и може да варира от едно изследване до друго, в зависимост от уникалните характеристики на дадената популация, начините на експозиция и молекулярните процеси.

 

Правдоподобност

 

Друг критерий разчита на това, че наблюдаваната асоциация може да бъде правдоподобно обяснена в биологични термини. С други думи, наличието на биологично обяснение подкрепя извеждането на причинно-следственото заключение. Въпреки това Хил отбеляза, че познанието за механизма е ограничено от настоящите познания и съответно може да се развива и променя.

 

Съгласуваност

 

Съгласуваността се разглежда като подобна на биологичната правдоподобност, тъй като историята на причинно-следствения факт трябва да придобие смисъл в контекста на всички професионални познания на изследователя.

 

Експериментална подкрепа

 

Каузалността е по-вероятна, ако доказателствата се основават на рандомизирани експерименти. Например, след като се установи, че определени събития са свързани с броя на пушачите, може да се забрани пушенето, за да се провери дали честотата на събитията се понижава последователно.

 

Аналогия

 

Хил предполага, че когато има силни доказателства за причинно-следствена връзка между конкретен агент и конкретна болест, изследователите трябва да са склонни да приемат по-слаби доказателства, че друг подобен фактор може да причини подобно състояние.