Кристина Ескенази е председател на Биотехнологичен и здравен клъстер, съосновател и член на управителния съвет на Българското общество по биология, член на управителния съвет на Клъстер изкуствен интелект България и основател на Фондация за МасМедия.


- Г-жо Ескенази, какво е това биоклъстер?


Преди малко повече от две години група съмишленици и експерти в областта на биотехнологиите и науките за живота се събрахме, от една страна, за да се запознаем един с друг, а от друга да разберем повече за нуждите и възможностите пред сектора. За кратко време се събра критична маса от хора обединени и заставащи зад идеята, че България има ресурси и капацитет, за да се развие и позиционира на международната карта в нашата сфера. 



Официално, за първи път, дейността на Клъстера е обявена в рамките на Европейската БиоТех седмица през есента на 2018 г. От учредяването си той е подкрепен от София Тех Парк, където се осъществяват срещите на членовете и партньорите. В рамките на София Тех Парк клъстерът има реализиран проект за разкриване на Клуб по биотехнологии и науки за живота, в партньорство с ПАРА, Обединено дрон общество, Клуб по космически технологии, Клуб на анонимния иноватор, както и подаден проект за обмен на know-how с Южна Корея.


На практика клъстерната форма ни позволява да обединим усилията на експерти, учени, практици, изследователски институции, академични институции, стартиращи предприятия, утвърдени световни компании, инкубатори, компании за трансфер на технологии, журналисти, маркетинг и ПР експерти и др. в сферата на биотехнологиите и науките за живота.


Клъстерът партнира успешно с редица институции и организации на регионално и национално ниво, сред които МОН, МИ, Столична Община, Варна град на знанието, Тракийския университет, Агенция за инвестиции, Медицински университет-Пловдив, EEN и др.


Участва в създаването и Управителния съвет на Сдружение бионаучно общество България, което има за цел да подкрепя развитието на бионаучната сфера в България и консолидация на единно общество на представители на българската бионаучна общност, работещи и учещи както в пределите на България, така и в чужбина. Сдружението обединява българската бионаучна диаспора, информирайки за възможностите за развитие и работа ѝ в България.


Клъстерът е член на УС на Българска работодателска асоциация за иновации и технологии, съвместно с Аутомотив клъстер, Клъстер по мехатроника и др.


Част от членовете на клъстера взеха участие и са съучредители на Клъстер изкуствен интелект България, като се цели създаване и засилване на крос - клъстерно и крос-индустриално сътрудничество за развитие на МСП в сферата на изкуствения интелект и науките за живота.

 

 - Напоследък фокусът на обществото е насочен към Covid-19 и прогресът и позитивните аспекти на биомедицинските науки сякаш остават на заден план. Разкажете ни повече за успехите в иновациите. С какво може да обнадеждите обществото?


Често, когато говорим за биотехнологии казваме, че най-малките неща водят до най-големите промени. Секторът на науките за живота включва компании, занимаващи се с биоинженеринг и биотехнология, включително тъканно инженерство, биоматериали, нанотехнологии,
биореактори, околна среда и екология, биоземеделие, фармацевтични продукти, биомедицински изделия, производство на храни и др. Хибридните сектори, в които е включен Изкуственият интелект, съдействат за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, което се очертава на международната сцена като ключов компонент през новото десетилетие. Това е област, която предлага нови технологични решения на всички големи предизвикателства на човечеството - храна, здраве, околна среда, климат, енергия, материали и много други.

 

Потенциалът за създаване на висока добавена стойност в биотехнологиите е огромен както за хората и обществото, така и за бизнеса и индустрията. Благодарение на тях можем да лекуваме различни болести, да превръщаме водораслите в гориво, да рециклираме пластмаси, да произвеждаме мебели или дрехи от отпадъци. Възможностите са много и за нас е важно България да се позиционира на световната карта в тази област.

 

- С какво може да се похвали България в научноиновативен план?


Без да звучи нескромно нашите членове имат множество награди и отличия за иновации. Сред тях мога да споделя за „Микар Иновейшън”, която е посочена като една от 200-те компании в света, които се занимава с разкриване на нови лекарствени молекули, използвайки изкуствен интелект. В момента те имат собствено портфолио с 18 молекули в 7 терапевтични области, сред които хронична болка, акне, мелазма, метастазен рак и др. Технологията им позволява да съкратят времето от 18 месеца за този етап на 6 седмици, което е валидирано от сп. Nature! Ще посоча и още изключителни примери от българската екосистема. С помощта на специално разработен 3D биопринтер – Ева, и биомастило – Адам, Printivo създава жива костна тъкан, която може да се използва за тестване на нови лекарства. Спас Керимов и колегите му от Printivo не са се отказали и от целта си един ден да принтират жив орган. Един от създателите на Nutrigen, Борис Колев е единственият европеец получил заслужено място в Глобалната зала на бизнес славата. Той е определен за иноватор и човек, който променя средата към по-добро. Няма как да не се гордеем с българските постижения, които въпреки трудностите успяват да реализират тези изключителни успехи и да останат тук.

 

- Какъв е планът за 2021 г.? 


Проблемите, с които се сблъсваме всеки ден са много, но в тях ние виждаме възможности. Програмата на клъстера се основава на няколко стратегически насоки и се състои от множество проекти, които са тясно взаимосвързани и подпомагат реализирането на целите на клъстера. В момента заедно със Столична община и София Тех Парк работим върху създаването на първия за България БиоЦентър. В проекта успяхме да включим и Oxentia, компанията на Оксфорд за иновации, която ще ни подкрепи със своето вече изградено know-how за технологичен трансфер, комерсиализация и валидиране на иновативни високотехнологични проекти. 


Нашият фокус е съсредоточен в изграждането на устойчива регионална иновационна екосистема в областта на здравето и науките за живота. Успешно партнираме и подготвяме интересни инициативи със Стара Загора, включихме се в Меморандума Варна – град на знанието, подписахме споразумение за сътрудничество с Тракия Икономическа зона и естествено, успоредно привличаме международни партньори.


Важен фактор за успеха ни да установим уникалната идентичност и предимства на България в рамките на региона. За целта планираме реализацията на проект за картографиране и анализ на съществуващите ресурси и потенциал за развитие на технологиите. GAP анализ и икономически прогнози и модели за изчисляване на инвестициите и възвръщаемостта на финансовите ресурси, включително инвестиции в изследователска дейност и привличане на международни инвеститори в страната ни.

 

- Проявяват ли интерес чуждестранните учени към българския Biocluster?


Радваме се на засилен интерес от международни партньори. В момента текат поредица от срещи и подписване на партньорски споразумения със сродни клъстери от Австрия, Гърция, Румъния, Франция, Чехия, Великобритания. Имахме възможността да се запознаем и представим дейността ни пред Японския посланник в България, включени сме в редица международни платформи за биотехнологии като Echallience, Deep Analitics и много други.


Биотехнологичен и здравен клъстер България си сътрудничи със сродни мрежи и клъстери в Европа и извън нея, които допринасят за опита и достъпа до сектора на науките за живота.