Кожата се състои от три слоя – епидермис (най-повърхностен слой), дерма и хиподерма (слой, който е изграден предимно от мастни клетки и се разполага непосредствено под дермата). По кожната повърхност се разполагат и кожни придатъци, към които принадлежат космите, малките мускулни влакна около тях, потните и мастните жлези, както и ноктите.


Потните жлези – glandulae sudoriferae се разделят на две основно групи – мерокринни и апокринни жлези. Разделянето се определя от начина, по който те отделят своя секрет. Разполагат се по цялата повърхност на кожата, като изключим главата на пениса и устните.


Крайната част на мерокринните жлези е навита на клъбце и се разполага в подкожието – непосредствено под дермалния слой. Апокринните потни жлези се разполагат само в определени участъци на тялото – аналната област, големите срамни устни, лонното възвишение, подмишничните ямки и по гърдите. Тяхното развитие е по време на пубертета, като разликата им с мерокринните жлези е основно в размера – по-големи за от тях.



Апокринните потни жлези произлизат от вдавания на епителните клетки, от които произлизат космените фоликули. Това е причината каналите на тези жлези да се отварят в космените фоликули – непосредствено над мястото, където се отварят мастните жлези.


Секретът на апокринните жлези съдържа вещества, които се разграждат от бактериалната флора по кожата, което води до отделянето на специфична миризма. При животните тези жлези са в по-голямо количества в сравнение от това при човека.


NEWS_MORE_BOX


Основната съставка на потта са водните молекули. Но, освен вода, в нея се съдържат още натриеви и хлорни йони, както и крайни продукти (метаболити) на азотния обмен. рН на потта е с кисела реакция – 4,5.


При повишаване на температурата изпотяването започва от лицето, след което продължава по торса и накрая се включват дланите и ходилата. При стресови ситуации този ред е обратен – първо се изпотяват ходилата и дланите.


Дейността на потните жлези се регулира от център, разположен в хипоталамуса.