Кожната покривка се състои от няколко слоя – епидермис, дерма и подлежащ слой – хиподерма. Но освен това кожата разполага с кожни придатъци – нокти, потни и мастни жлези и косми.


Ноктите (на гръцки – onychos) представляват вроговени плочки, които са съставени от т. нар. твърд кератин. Всеки нокът се разполага в отделно нокътно ложе, като отстрани и в проксималната си част (тази, от която започва коренът на нокътя) се покрива от нокътна гънка или наричана още нокътно валче.


Всеки нокът се разделя на няколко части, което има значение при определяне на това каква част е засегната от болестния процес (например при гъбички на ноктите-онихомикози). Нокътната плочка включва тяло, корен, свободен преден и два странични края.


 

По-конкретно ноктите могат да бъдат определени като кожни придатъци, които произлизат от клетките на епидермиса.


Матриксът на нокътя с предната си част се издава под проксималното нокътно валче – представлява белезникаво поле със заоблен преден край. Тази част се означава като lunula – луничка и е с най-големи размери на палците.


В областта на описания матрикс дермалния слой на кожата образува папили, в които се разполагат кръвоносни съдове. В тази област на нокътя се извършват процеси на делене на клетките и последващата им диференциация.


NEWS_MORE_BOX


Нокътното ложе се състои от базален слой клетки, който се означава като хипонихиум. Под него се разполага плътна съединителна тъкан, състояща се от надлъжни колагенови влакна. В предния край на нокътното ложе тези влакна срастват с надкостницата на най-крайната част на пръстите – дисталната фаланга.


Под епителния слой на нокътното ложе се разполага мрежа от кръвоносни съдове, на която се дължи и розовият цвят на нокътната плочка.


Ноктите на краката растат значително по-бавно от тези на ръцете. За един месец ноктите на краката порастват средно с 1,5мм, за разлика от тези на ръцете – до 3,5 мм на месец. Растежът на ноктите може се забавя при по-студено време – през зимата, за разлика от лятото, когато растежът се ускорява.