Интересни чифтни кости са и слъзните (лакримални) кости. Те са най-малките и най-чупливи кости на лицето и в образуваната от тях ямка, се помества слъзният сак, който съхранява нашите сълзи. От там сълзите се стичат по канал и до носоглътката, което води до отделянето на секрети (хрема) в случаите, когато силно ридаем.
 
Небцовите кости са също чифтни кости. Те се намират в горната-задна част на устата и имат L-образна форма. Съществуват болестни състояния, при които при раждането на детето небцовите кости (и костите на максилата) не са сраснали, но за щастие това състояние се коригира хирургично, без последствия.
 
Долните носни конхи (спираловидна, подобна на раковина кости) се намират точно под решетъчната (етмоидална) кост и спомагат за затоплянето и пречистването на поемания въздух.
 
Ралникът (Vomer) е единична кост в лицевия череп. Той се свързва с решетъчната кост и с хрущяла на носа, за да се сформира така наречената носната преграда. Понякога, носната преграда се изкривява и често това състояние се посочва като причина за хъркането, но за успокоение на всички, изкривената носна преграда може да се коригира.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Единствената подвижно свързана кост в черепа е долната челюст (мандибула), на която се прикрепват долните зъби. Това е най-голямата и най-здравата кост в черепа. Два основни форамена на тази кост са менталният и мандибуларният, които обезпечават преминаването на редица нерви инервиращи зъбите. Хоризонталната част на костта (база или тяло на костта) преминава в два клона, които завършват от лявата и дясната част на лицето с по един кондиларен израстък. Той свързва мандибулата със слепоочните (темпорални) кости. Също важни израстъци са короноидните израстъци, за които се захващат темпоралните мускули, чиято функция е да движат долната челюст и да подпомагат дъвченето.