Свободният горен крайник се състои от 30 кости, разпределени в мишница, предмишница, китка и ръка. Мишницата е представена от раменната кост (Humerus) – най-голямата кост на крайника. С горната си изпъкнала ставна повърхност, хумерусът се помества в ямката на лопатката и образува раменната става. Хумерусът има редица изпъкналости и вдлъбнатини, които са в помощ на ставите, както и са място на поместване на сухожилия на различни мускули. В долния си край, отново чрез става, раменната кост се съчленява с костите на предмишницата и образува лакътната става - позволяваща сгъване и разгъване на предмишницата.
 
Предмишницата, от своя страна е представена от две дълги кости – лъчева (Radius) и лакътна (Ulna). От страната на палеца е разположена лъчевата кост, а от страната на малкия пръст – лакътната. Свързването на лъчевата и лакътната кости е специфично и позволява свободното завъртане на цялата предмишница – действие, което позволява лесното отвъртане на изгоряла крушка например. В долните си краища, лъчевата и лакътната кост също са свързани ставно, като лъчевата кост се съчленява и с костите на китката.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Китката е изградена от 8 къси, малки кости, подредени в две редици по 4. Първата редица се свързва с лъчевата кост в лъчево-киткова става. В нея ръката извършва движения нагоре, надолу и встрани. Чрез втората редица китковите кости се съчленяват с костите на ръката.
 
Скелетът на ръката условно можем да разделим на кости на дланта – това са 5 предкиткови кости (по една за всеки пръст) и кости на пръстите (фаланги). Фалангите са 14 на брой, като на всеки пръст се падат по 3 фаланги, само палецът прави изключение с 2 фаланги. За сметка на това, съчленяването на палеца е с голяма подвижност, така че той може да се противопоставя на останалите пръсти – особеност, по която човекът се отличава дори от човекоподобните маймуни и което позволява здраво да държим гореспоменатата изгоряла крушка докато я сменяме.