Ендотелните клетки образуват тънък слой от специален вид епителна тъкан (ендотел), който покрива вътрешната повърхност на кръвоносните и лимфните съдове. Главната функция на ендотела е да бъде посредник между кръвта или лимфата и другите тъкани, но той също така има водеща роля за съдовата хомеостаза.


Ендотелните клетки са отделени от заобикалящата ги тъкан чрез слой от извънклетъчен матрикс (съвкупността от вещества, заобикалящи клетките в даден тип тъкан), наречен базална ламина. Те допринасят за този слой, като синтезират протеини, като ламинин, фибронектин и колагени тип II, IV и V. Апикалната (свободната) повърхност на ендотелните клетки е покрита със слой въглехидрати, известен като гликокаликс, който образува отрицателен електрически зареден слой, който работи като бариера между течността и мембраната на ендотелните клетки.


Протеогликаните, гликозаминогликаните, гликопротеините и гликолипидите образуват гликокаликса. Глюкозаминогликаните са най-разпространените въглехидрати в ендотелния гликокаликс. Хепаран сулфатът и хиалуроновата киселина съставляват повече от 90% от въглехидратите на гликокаликса.



Някои протеини (албумин, орозомукоид, антитромбин III, супероксид дисмутаза, липази, растежни фактори, хемокини и други) на кръвната плазма са свързани с гликокаликса, образувайки допълнителен слой. Гликокаликсът се обновява и се адаптира към физиологичното състояние на клетката. Хиалуроновата киселина се освобождава от ендотелните клетки, но остава прикрепена към клетъчната мембрана или се отстранява от плазмата чрез бъбреците и черния дроб. Хиалуроновата киселина се разпознава от CD44 рецепторите, намиращи се в плазмената мембрана, и се организира в шестоъгълни структури на свободната повърхност на ендотелните клетки.


Васкулогенезата (синтеза на кръвоносни съдове) е образуването на нови ендотелни клетки в тъкани без съществуващи кръвоносни съдове. Това се случва в ембриона, където кръвоносната система е една от по-ранните системи, които трябва да бъдат формирани.

 

При възрастни, а също и при ембриони, нови кръвоносни съдове и следователно нови ендотелни клетки се образуват от вече налични кръвоносни съдове. Този процес е известен като ангиогенеза. Нови ендотелни клетки се произвеждат чрез разклоняване или разделяне на съществуващи кръвоносни съдове. Ангиогенезата е често срещана в растящите тъкани и при тези подложени на голямо ремоделиране, като матката, както и при патологии, като тумори, възпаления и рани.


Библиография:
1. Dejana E, Hirschi KK, Simons M. 2017. The molecular basis of endothelial cell plasticity. Nature communications
2. Fajardo LF. 1988. The complexity of endothelial cells. American journal of clinical pathology
3. Michiels C. 2003. Endothelial cell functions. Journal of cellular physiology