На 6 юли 1885 г., трима души в Париж твърдят, че са приложили лечение за бяс на 9-годишно дете, нахапано от бясно куче. Двама от тях били с медицинско образование, а третият – микробиолог и химик, а именно Луи Пастьор.

 

Въпреки, че бясът като заболяване било сравнително рядко срещано, хората които били заразени умирали в жестоки мъки. Болестта се предава от заразени животни върху хора, най-често при ухапване и рядко чрез слюнката на болното животно.


 

Времето между ухапването и развитие на клинична картина е дълго – може би около месец. През това време може да се проведе лечение, което представлява прилагане на ваксина.

 

До 1885 г., пет години след като започват работа по противобясна ваксина, Луи Пастьор и екипът му разработват жива ваксина. За нея Пастьор твърди, че не само предпазва кучетата от бяс, но действа и ако вече животното се е заразило с вируса.

 

Пастьор прилага първата противобясна ваксина на дете, нахапано от бясно куче, без да е направил предварителни тестове върху животни. Въпреки притесненията ваксината дава отлични резултати. Детето не се разболява от бяс, не са регистрирани и сериозни нежелани реакции след имунизацията. По-късно същата година ваксината е приложена успешно неколкократно.

 

Пастьор представя ваксината пред Френската медицинска академия. Откритието става международна новина. Информацията за чудотворното лекарство преминава зад океана и в Съединените щати също проявяват интерес към противобясната ваксина.

 

Разбира се, не липсват и критики. Научните общности препоръчват провеждане на по-мащабни изследвания и сравнение на ваксината с плацебо. Много учени осъждат приложението на имунизацията върху дете без достатъчно солидни доказателства за безопасността ѝ.

 

Въпреки противоречията около пускането на първата ваксина против бяс, тя се налага като лечение. По-късно живата ваксина, създадена от Пастьор е заменена от химически инактивирани микроорганизми. Така тя става по-безопасна.

 

А самият Пастьор ще бъде запомнен като противоречив учен, но с революцонни идеи. Самият той казва: „Моята сила е единствено в моята упоритост."