Най-вътрешната обвивка на окото е ретината. Тя е изключително важна за нормалното зрение. В състава на нейните обвивки влизат невроепителни (сетивни), биполярни и ганглийни клетки.

 

Изследователи от Националния очен институт (NEI) са разкрили някои разлики между клетките, съставна тъкан в ретината.


 

Те наблюдават пет субпопулации от клетки, изграждащи пигментния епител на ретината. Този слой от ретината подхранва и поддържа нейните светлочувствителните фоторецептори.

 

Метаболитните нарушения, които настъпват в пигментните клетки могат да предизвикат фоторецепторна дегенерация.

 

Наличните изменения водят до различна степен на засягане на зрението. Тези нарушения могат да имат различна локализация в ретината.

 

Дегенерацията на ретината с късно начало например, засяга предимно периферната ѝ част и следователно периферното зрение. Една от най-честите причини за загубата на зрението - свързаната с възрастта макулна дегенерация, засяга предимно клетките в макулата, което от своя страна е от решаващо значение за централното зрение на хората.

 

С помощта на изкуствен интелект, учените анализират изображения на пигментния епител на ретината с добра разделителна способност - до една клетка, с цел да разработят референтна карта, която да локализира всяка субпопулация от клетки в тази част на окото.

 

Те разглеждат морфометрията на клетките, изграждащи пигментия епител, външната им форма и техните размери.

 

След това учените обучават компютър, използвайки флуоресцентно белязани изображения на пигментния епител на ретината, за да анализират целия монослой на клетките.

 

Тези резултати осигуряват първата по рода си рамка за разбиране на различните субпопулации на клетки, изграждащи пигментния епител.

 

Въз основа на морфометрията специалистите идентифицират пет отделни клетъчни субпопулации на пигментния епител, които са наречени P1-P5. Те са организирани в концентрични кръгове около фовеята - центърът на макулата и най-светлочувствителният регион на ретината.

 

С помощта на тази стандартизирна рамка уязвимостта на клетките към различните заболявания на ретината биха могли да се открият в ранен етап, както и да бъдат разработени ефективни методи на лечение.

 

Резултатите от такъв тип изследвания могат значително да подпомогнат за разработката на по-прецизни клетъчни и генни терапии за специфичните дегенеративни очни заболявания.

 

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

 

Референции:

https://www.pnas.org/doi/full/10.1073/pnas.2117553119