Клетъчната адхезия е процесът, при който клетките взаимодействат и се прикрепят едни към други чрез специализирани молекули на тяхната повърхност. Този процес може да се осъществи или чрез директен контакт между клетъчните повърхности, като клетъчни връзки или непряко взаимодействие, когато клетките се прикрепят към околния извънклетъчен матрикс, гелообразна структура, съдържаща молекули, освободени от клетките в пространства между тях. Клетъчната адхезия се получава от взаимодействията между клетъчни адхезивни молекули, трансмембранни протеини, разположени на клетъчната повърхност.


Клетъчната адхезия свързва клетките по различни начини и може да участва в трансдукция на сигнали (извънклетъчен сигнал се преобразува във вътреклетъчен сигнал), за да могат клетките да засекат и реагират на промените в околната среда.


Други клетъчни процеси, регулирани от клетъчната адхезия, включват клетъчна миграция и развитие на тъкани в многоклетъчни организми. Промените в клетъчната адхезия могат да нарушат важните клетъчни процеси и да доведат до различни заболявания, включително рак и артрит. Клетъчната адхезия също е от съществено значение за патогени, като бактерии или вируси, които причиняват заболявания.



Клетъчните адхезивни молекули са класифицирани в четири големи семейства: интегрини, суперсемейство имуноглобулини (Ig), кадхерини и селектини. Кадхерините и суперсемейство имуноглобулин са хомофилни клетъчни адхезивни молекули, тъй като те се свързват директно със същия тип клетъчни адхезивни молекули на други клетки. Интегрините и селектините са хетерофилни клетъчни адхезивни молекули, които се свързват с различни видове адхезивни молекули. Всяка от тези адхезионни молекули има различна функция и разпознава различни лиганди (рецептори). Дефектите в клетъчната адхезия обикновено се дължат на дефекти в експресията на клетъчните адхезивни молекули.


В многоклетъчните организми връзките между клетъчните адхезивни молекули позволяват на клетките да прилепват едни към други и да създават структури, наречени клетъчни връзки. Според функциите си клетъчните връзки могат да бъдат класифицирани като:

  • Закрепващи (десмозоми и хемидесмозоми), които поддържат клетките заедно и засилват контакта между клетките;
  • Запушващи, които уплътняват празнините между клетките правейки непроницаема бариера;
  • Каналообразуващи, които свързват цитоплазмата на съседни клетки, позволявайки да се осъществи транспорт на молекули между клетките;
  • Предаващи сигнали, които могат да бъдат синапси в нервната система

Също така клетъчните връзки могат да бъдат категоризирани в два основни типа според вида на взаимодействия на клетките: клетъчно-клетъчни връзки, основно медиирани от кадхерини, и клетъчно-матрични връзки, главно медиирани от интегрини.


Библиография:
Sumigray, Kaelyn D.; Lechler, Terry (2015). Cell Adhesion in Epidermal Development and Barrier Formation. Current Topics in Developmental Biology
Lodish, Harvey; Berk, Arnold; Matsudaira, Paul; Kaiser, Chris A.; Krieger, Monty; Scott, Matthew P.; Zipursky, Lawrence; Darnell, James (2003). Molecular Cell Biology (5th ed.)
Szekanecz, Zoltan; Koch, Alisa E (2000). "Cell–cell interactions in synovitis: Endothelial cells and immune cell migration