Хормоните на щитовидната жлеза имат значително влияние върху сърдечносъдовото здраве. Те изпълняват както директни, така и индиректни ефекти върху симпатикусовата нервна система, периферната циркулация, клетките на сърдечната мускулатура - кардиомиоцити и клетките в стената на кръвоносните съдове. Промените в концентрациите на тези хормони упражняват значително влияние върху кардиометаболитните функции и хемодинамичните системи. При първичен хипотиреоидизъм се наблюдават високи концентрации на тиреостимулиращия хормон - TSH. Обратно, при първичен хипертиреоидизъм се наблюдават ниски нива на TSH. И двете състояния могат да се срещат в клинична или субклинична форма, в зависимост от това дали са съчетани, или - не с промени във фракцията на свободния тетрайодтиронин - FT4.
Субклиничният хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм се свързват с понишено систолно и диастолно артериално налягане, както и с повишен сърдечносъдов риск. От друга страна, наличието на анти-тиреоперодкидазни антитела аnti-TPO е свързано с автоимунни процеси в щитовидната жлеза. Те са свързани със субклиничните форми на атеросклеротичните изменения в кръвоносните съдове. На геномно ниво хормоните на щитовидната жлеза участват в множество сигнални пътища. Сред тях са глюконеогенезата, инсулиновата сигнаризация и липогенезата. Установено е, че генетично обусловените завишени нива на TSH са свързани със значително понижаване на систолното артериално налягане.
Данните от проучванията са показали статистически значими данни за наличие на връзка между нивата на TSH и anti-TPO с риска от развитие на предсърдно мъждене. Ниските серумни концентрации на тиреостимулиращия хормон - TSH доприсасят за увеличаване не този риск поради свързаните с това увеличаване на масата на лявото предсърдие и диастолната дисфункция. При хипотиреоидизъм се наблюдава повишена честота на диастолна хипертония, синусова брадикардия, която настъпва поради дисфункция и недостатъчност на функцията на синусовия възел. Други сърдечни прояви при хипотиреоидизъм могат да бъдат сърдечният арест, перикардитът, перикардният излив или сърдечната тампонада.
Продължителното състояние на понижена функция на щитовидната жлеза увеличава риска от аторесклероза, която често се съчетава с дислипидемия - хиперхолестеролемия и хипертония. Хипотиреоидизмът може да допринесе за влошаване на заболяванията на коронарните съдове поради повишаване на периферното съдово съпротивление. Високото кръвно налягане, което се съчетава с понижената функция на щитовидната жлеза, може да бъде асимптоматично в някои случаи или да е свързано с недостиг на кислород, който да достига до сърцето. Това може да се наблюдава при исхемична болест на сърцето или миокарден инфаркт. Други характерни изменения са пониженият ударен обем, повишаване на кислородните нужди на миокарда и повишен риск от развитие на атеросклеротични изменения по съдовете, които се дължат на дислипидемия.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4318631/
