Понижената функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм има значително влияние върху когнитивния капацитет и мозъчната дейност. Въпреки множеството последствия за здравето на мозъка, до които може да доведе хипотиреоидизма, голяма част от тях са обратими в различна степен при започване на лечение. Мозъкът е основен прицелен орган на действието на щитовидните хормони. При клинично изявения хипотиреоидизъм се наблюдават високи нива на тиреостимулиращия хормон – TSH и ниски нива на свободната фракция на хормоните тетрайодтироксин – Т4 и трийодтиронин – Т3. При този вид хипотиреоидизъм се наблюдава забавяне на мисловната дейност и говора, понижена способност за концентрация и апатия. При засегнатите пациенти се наблюдава по-висока честота на тревожност и депресия.
Резултатите от образната диагностика са показали, че при пациенти с понижена функция на щитовидната жлеза се наблюдават промени във функцията и структурата на мозъка. Характерно е намаляването на обема на хипокампа, понижаване на мозъчното кръвообращение и засягане на зоните, които контролират концентрацията, зрението, работната памет и скоростта на движенията. Ето защо се препоръчва да се проследяват серумните концентрации на TSH при пациенти с прояви на нарушена когнитивна функция, депресия или тревожност. Дори леките форми на понижаване на функцията на щитовидната жлеза – субклиничен хипотиреоидизъм могат да доведат до влошаване на качеството на живот и по-често развитие на депресия.
Освен това, при засегнатите пациенти се наблюдава и когнитивен дефицит. Хипотиреоидизмът във всяка възраст води до понижен мозъчен капацитет поради нарушенията в осигуряването на енергийните нужди и енергийния метаболизъм на мозъка, което се опосредства от набавянето на глюкоза. По този начин се възпрепятстват процесите на предаване на сигнали в мозъка, запаметяване, отделяне на невромедиатори и дори по-висши мозъчни функции. Пониженото усвояване на глюкоза от мозъка се свързва с нарушаване на умствения капацитет и в напреднала възраст може да служи като отключващ механизъм за развитие на болест на Алцхаймер. Тя, от своя страна, е една от водещите причини за деменция в световен мащаб. Продължителният субклиничен хипотиреоидизъм води до умерени нарушения в процесите на запаметяване, заучаване и концентрация на вниманието. Установено е, че мозъчната дейност става чувствителна към дисфункцията на щитовидната жлеза след 70-годишна възраст. Освен това, проучванията са показали, че ниските серумни концентрации на TSH, както и високите стойности на тироксина, са рисков фактор за развитие на болест на Алцхаймер.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2671998/