Хормоните на щитовидната жлеза имат важно значение за развитие на костите и поддържане на костния метаболизъм. При нарушена функция на щитовидната жлеза се наблюдава увреждане на костната структура. Както образуването, така и разграждането на костната тъкан са процеси, които протичат естествено в организма през целия живот. Костното ремоделиране се влияе от действието на множество хормони и се характеризира с редуване на костно изграждане и резорбция, които преминават през различни етапи. Повишената функция на щитовидната жлеза – хипертиреоидизъм води до промени в костната плътност и увеличава риска от развитие на остеопороза. Дори и леките форми на хипертиреоидизъм водят до понижена костна плътност и повишен риск от фрактури, особено при жени след навлизане в менопауза.
Остеопорозата е често срещано метаболитно заболяване на костната тъкан, което се характеризира с понижена костна маса, нарушения в архитектониката на костите, понижаване на тяхната здравина и повишен риск от фрактури. Определението за остеопороза се основава на показателите от измерванията на костната плътност - дензитометрия в гръбначния стълб или долните крайници. Хипертиреоидизмът води до ускорено костно ремоделиране, което, от своя страна, води до повишено отделяне на калций в кръвообращението. Това причинява понижаване на секрецията на паратхормона, който има значение за калциевия метаболизъм, и повишено отделяне на калция с урината. Всичко това води до отрицателен калциев баланс.
Преобразуването на витамин D, който има важно значение за костното здраве, също се понижава поради ниските нива на паратхормон. Понижената функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм се характеризира с повишени серумни концентрации на тиреостимулиращия – TSH хормон и ниски стойности на тироксина – Т4 и трийодтиронина – Т3. Това възпрепятства възстановителните процеси в костната тъкан поради потискане на функциите както на остеобластите, така и на остеокластите. Остеобластите са клетките, които осигуряват костното изграждане, докато остеокластите отговарят за процесите на костно разграждане. Това води до промени в метаболизма на костната тъкан и повишена костна минерализация. При хипотиреоидизъм се наблюдава преимуществено засягане на костите на долния крайник и понижаване на костната плътност в тези зони. От друга страна, автоимунните заболявания, които водят до понижена функция на жлезата, какъвто е тиреоидитът на Хашимото например, са потенциален маркер за повишен риск от фрактури при засегнатите пациенти.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7230461/
