Хормоните на щитовидната жлеза влияят на базалния метаболизъм както в чревния тракт, така и във вътрешните органи. Тези хормони влияят на мотилитета на червата. Както недостигът им, така и високите концентрации водят до сходни поряви от страна на храносмилателната система. Черният дроб е най-засегнатият орган от действието на хипо- и хипертиреоидизма. Някои заболявания на гастроинтестиналния тракт се дължат на автоимунни процеси, които се наблюдават при тиреоидит на Хашимото или болест на Грейвс.
В някои случаи симптомите от страна на храносмилателната система са единствените признаци на повишена концентрация на хормони на щитовидната жлеза в кръвта - хипертиреоидизъм. Дисфагията - нарушеното гълтане е рядка проява на хипертиреоидизма и може да има остър или хроничен ход. Причината е притискане на гълтача поради гуша - уголемена щитовидна жлеза или нарушена неврохормонална регулация. Високите нива на щитовидните хормони могат да доведат до миопатия - засягане на мускулатурата на фаринкса или горната трета на хранопровода. Това нарушава гълтането и може да доведе до регургитации.
Хипертиреоидизмът е свързан със ускоряване на съкращенията на мускулатурата на хранопровода. При повишена функция на щитовидната жлеза може да се наблюдават хронични диспептични симптоми, каквито са епигастралната болка, чувство за ситост, киселини и чести оригвания. При високи стойности на щитовидните хормони се наблюдава повишаване на апетита, но също и диария, и ускорена чревна перисталтика. В някои случаи може да се наблюдава нарушение в усвояването на мазнините под действието на прекомерните нива на тези хормони.
Повишенит мотилетет на червата понижава времето за пасаж на чревното съдържимо, което увеличава риска от развитие на диария и повишено отделяне на мазнини с изпражненията. Диарията може да се дължи и на хиперсекрецията на чревната лигавица. При повишени концентрации на щитовидните хормони в кръвта се наблюдават повишени нива на АЛАТ и АСАТ при 27% и респекитвно 37% от пациентите. Това се дължи на нарушенията в кръснабдяването на черния дроб и компенсаторна промяна в чердодробната активност. Хипертиреоидизмът, който дълго време не е бил контролиран, може да доведе до цироза.
Високите нива на хормоните на щитовидната жлеза увеличават риска от развитие на чревни заболявания, които също се характеризират с диария и нарушено усвояване на хранителните вещества - масабсорбция. Хипертиреоидизмът може да доведе до обострянаия на улцерозния колит. Освен това, състоянието се свързва и с повишена честота на анемия, дължаща се на дефицит на витамин В12.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2699000/
