Все по-голямото разпространение на затлъстяването е водещ проблем за здравето в световен мащаб, защото повишеното количество мастна тъкан води до развитие на множество хронични заболявания, сред които диабет, сърдечносъдови заболявания и дори някои видове тумори. Постигането на контрол на телесното тегло е трудна задача, която изисква дългосрочни усилия. Нискокалоричните диети могат да доведат до краткотрайни резултати, но след това се наблюдава повторно повишаване на телесното тегло.
Хормоните на щитовидната жлеза имат ключово значение в регулацията на телесното тегло и оптимизирането на енергийния разход. При нарушения във функциите на щитовидната жлеза, каквито са хипо- и хипертиреоидизмът, се наблюдават значителни промени в телесното тегло и ритъма на базалния метаболизъм. Въпреки това, устонавяването на точната роля на хормоните на щитовидната жлеза за наддаването на тегло е трудно осъществимо, тъй като факторите за затлъстяване са многостранни.
Проучванията са показали, че при пациенти с наднормено тегло или затлъстяване и запазена функция на щитовидната жлеза, се наблюдават по-високи нива на хормоните трийодтиронин - Т3 и тетрайодтироксин - Т4. Въпреки това, при тези пациенти, именно повишените стойности на тези хормони са били свързани с повишени шансове за постигане на оптимално телесно тегло в рамките на 6-24 месеца при спазване на нискокалорична диета. Резултатите са показали, че тиреостимулиращия хормон - TSH няма толкова важно значение за потенциалната загуба на килограми и успешно задържане на по-ниско тегло.
Установено е, че промените в нивата на свободния и общия Т3 са били значително свързани с промените в телесното тегло и метаболитните параметри, сред които кръвно налягане, ниво на триглицеридите и лептина в кръвта. От друга страна, TSH също е имал ключово значение за регулацията на кръвното налягане и серумната концентрация на триглицеридите. Хормоните на щитовидната жлеза имат значение и за контрол на метаболизма в покой. Те го регулират посредством повишаване на производството на АТФ и генериране на йонни градиенти от двете страни на клетъчната мембрана, чрез въздействие върху транспорта на калиевите, натриевите и калциевите йони.
При запазена нормална функция на щитовидната жлеза, но повишени нива на Т3 или Т4, се наблюдава повишен метаболизъм в покой, което увеличава чувствителността на организма и ефектите от ниския калориен прием. По този начин диетите за намаляване на телесното тегло биха могли да имат по-значителен ефект. При започване на процеса на загуба на телесно тегло, при пациентите с по-високи нива на свободен Т3 или Т4, се наблюдава по-добър отговор и по-ефективно намаляване на телесната маса.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5461198/
