Отдавна науката познава анекдоктични свидетелства за хора, които са били в състояние да чуят обявяването на собствената си смърт. Пациенти, обявени за мъртви, но все пак върнати към живот, споделят как са наблюдавали докторите и сестрите и как са слушали техните пълни разговори. Ето защо според някои скептици, въпреки огромния напредък в науката и технологиите, старият въпрос за това, което се случва след смъртта, все още няма отговор.

 

Последното обаче не е съвсем вярно. Когато говорим за хора, които са били върнати към живот, след като са били обявени за починали, и са можели да артикулират какво се е случвало около тях в този драматичен момент, нужно е да разграничаваме два етапа на смъртта.


 

Първият, клиничната смърт, продължава четири до шест минути от момента, в който човек спира да диша и сърцето спира да изпомпва кръв. По време на този етап, органите остават живи и в мозъка продължава да има достатъчно кислород, за да не се наблюдават трайни увреждания. Вторият етап, биологичната смърт, настъпва, когато органите започнат да изключват, а мускулите да се отпускат, което от своя страна е последвано от трупно вкочаняване.

 

Това означава, че дори след като сърцето спре да бие (моментът, в който човек бива обявен за клинично мъртъв), клетките и невроните в мозъка продължават да функционират за известно време. Спрели обаче да бие сърцето, кръвта към мозъка също спира. Като резултат, най-сложният орган, познат на човечеството, започва бавно да се самоизключва. Този процес на мозъчно изключване може да отнеме известно време преди да изгуби безвъзвратно способностите си, което обяснява как така някой е способен да има съзнание за заобикалящата го среда, но сърцето му да е спряло.

 

Понастоящем учените не притежават окончателни методи за диагностициране смъртта на мозъка, поради което не могат да са сигурни кога се губи цялата способност за съзнаване. За момента обаче учените смятат, че ако кръвообращението се възобнови дори след пет минути, човек може да се възстанови частично от срещата си смъртта.