Основната структурна и функционална единица на живия организъм е клетката. За осъществяване на своите функции всяка една клетка се нуждае от подходяща заобикаляща я среда, която да осигурява относително постоянство на постъпването на хранителни вещества, вода, соли, температура, киселинност и други.


В хода на еволюционното развитие на многоклетъчните организми се е формирала т. нар. извънклетъчна течна среда, която представлява вътрешната течна среда за организма. Поддържане на едно равновесие в протичащите обменни процеси е необходимо условие за живот.


Под хомеостаза се разбира относителна стабилност на основните физиологични показатели – обем на кръвта, нейните съставни елементи, телесната температура, артериално налягане и други. Хомеостаза означава постоянство на всички основни параметри на организма. Те се запазват постоянни въпреки непрекъснатата обмяна на вещества и енергия между извънклетъчната и вътреклетъчната течна среда.



Това относително константно състояние се характеризира със статичност, а не толкова динамичност. Постига се чрез съгласуване на основните физиологични процеси в организма.


Поддържане на хомеостазата е задължително условие за нормалното функциониране на всички органи и системи заедно. Живият организъм притежава регулаторни механизми, които го правят относително независим от промените в околната среда. Следователно той е една своеобразна саморегулираща се система.


Ако нарушенията в хомеостазата са толкова изразени, че са несъвместими с дейността на жизнено важен орган, то може да настъпи смърт.


Две са основните системи, които отговарят за обезпечаване на телесната хомеостаза – това са нервната и хуморалната система. Предаването на информация и на регулаторно въздействие в хуморалната система става чрез специфични химични вещества – хормони, а при нервната система – чрез сигнали (импулси).


Всяка регулаторна система има вход и изход. Ако между двете няма връзка – системата се означава като отворена. Пример за такава система е невронът – чрез крайните си окончания възприема входни сигнали и ги препраща към друго звено.


При затворените видове системи се оформя затворен регулаторен кръг, в рамките на който се противодейства на първоначалните промени, подложени на регулация – обратна връзка. Тя осигурява динамична регулация.