В човешкото тяло има няколко вида тъкани, като специфична е съединителната тъкан. Тя е разпространена практически на всяко място в тялото, както вътрешно, така и външно, тя е от решаващо значение за осигуряване на сила, еластичност и метаболитна подкрепа за всички останали тъкани.


Съединителната тъкан може да се опише като скеле, поддържащо околните структури и клетки, които постоянно се стремят да поддържат хомеостазата (стабилност на основните физиологични показатели на организма).

 


За да изпълнява своята функция, съединителната тъкан има определени отделни компоненти, като клетки и влакна. Пропорциите и организацията на влакната водят до няколко типа съединителни тъкани, като една от тях е хлабавата съединителна тъкан.


Хлабавата съединителна тъкан, която се наричана още ареоларна тъкан, влиза в категорията на съединителната тъкан. Клетъчното ѝ съдържание е много разнообразно. Екстрацелуларният матрикс на хлабавата съединителна тъкан се състои от умерено количество аморфно вещество и два основни типа протеинови влакна - еластични и ретикуларни влакна.

 

Аморфното вещество заема повече място в сравнение с влакната. То играе значителна роля в дифузията на газове, хранителни вещества и метаболитни отпадъци между клетките и съдовете, които перфузират тъканта. От видовете влакна преобладават ретикулярните, но те са тънки и свободно подредени. Всички тези характеристики придават на хлабавата съединителна тъкан деликатна и гъвкава консистенция, която не е много устойчива на натоварване.


Ареоларната тъкан се намира под слоя на дермата и също се намира под епителната тъкан на всички системи в тялото, които имат външни отвори. Също така е компонент на lamina propria (съединително тъканен слой) на храносмилателните и дихателните пътища, лигавиците на пикочо-половата система, стромата на жлезите и хиподермата на кожата.


Също така хлабавата съединителна тъкан се намира и в мезентериума, който заобикаля червата. Поради своята позиция, хлабавата съединителна тъкан е основно място където се получават възпалителни и имунни реакции. Това е мястото, където потенциалните патогени, които са нарушили границата на кожата, са атакувани и унищожени от имунната система. Хлабавата съединителна тъкан също е добре васкуларизирана, за да улесни ефективната миграция на имунните клетки.


Библиография:
V. Eroschenko, M. di Fiore: DiFiore’s Atlas of Histology with Functional Correlations, 12th edition
G. Cramer, S. Darby: Basic and Clinical Anatomy of the Spine, Spinal Cord, and ANS, 3rd edition