Поради централната си роля в управлението на хомеостазата, поддържането на репродуктивния цикъл и контрола върху други жлези, хипофизата се счита за главната жлеза на тялото. Тя е разположена в т. нар. „турско седло“ на черепа и има овална форма и големина колкото грахово зърно. Развитието на жлезата произтича от две отделни части на развиващия се ембрион и анатомично, в нея са обособени преден, междинен и заден дял. 
 
Трите дяла на хипофизата функционират като три отделни ендокринни органа, всеки от които се характеризира със специфична клетъчна популация, свои собствени хормони и регулаторни механизми. Междинният дял е рудиментирал и отделяните от него хормони са, все още, с неясно значение.
 
Предният дял на хипофизата отделя шест важни хормона – тироидстимулиращ хормон (TSH), кортикотропин, лутеинизиращ хормон (LH), фоликулостимулиращ хормон (FSH), соматотропин (хормон на растежа), пролактин. Част от тези хормони повлияват пряко дейността на изпълнителните органи, а други контролират дейността на други жлези с вътрешна секреция. Този дял на хипофизата се контролира по кръвен път от хипоталамуса на междинния мозък. 
NEWS_MORE_BOX

 

Какво е значението на хормона на растежа?

 
Той стимулира растежа на костите и хрущялите в детска възраст. Хипофункцията му води до изоставане в растежа – т. нар. хипофизни джуджета. Те са ниски, но с пропорционално развито тяло и нормално умствено развитие.
 
Ако хипофункцията се прояви у възрастен човек, се наблюдава силно отслабване и изтощаване на организма.
 
Хора, при които има хиперотделяне на соматотропин, израстват необикновено много (до 260 см) на височина и се получава т. нар. гигантизъм. Понякога, обаче, физическата сила при тези хора е под нормалната.
 
Ако хиперфункцията се появи у възрастни хора, настъпва болестното състояние наречено акромегалия, при което нарастват крайните части на тялото – ръцете, ходилата на краката, лицето, носът, брадата, езикът.