Освен трите основни вида РНК – рибозомна (рРНК), транспортна (тРНК) и матрична (мРНК), в клетката съществуват, в малки количества и допълнителни видове РНК. Функцията на някои от тези РНК все още не е изяснена, което ги превръща в широко поле на изучаване от много научни колективи. Един от тези „други“ видове РНК са хетерогенните ядрени РНК-и (hnRNA). Те са изключително разнообразни по размер и се срещат само в ядрото на клетката. Подобно на матричните РНК, хетерогенните РНК-и притежават поли-А опашка и около 10% от тях се преобразуват в последствие в зрели мРНК-и.
Друг вид РНК са така наречените „малки“ РНК-и (snRNA). Тези молекули са около 100-300 нуклеотида дълги и са позиционирани в ядрото на клетката. Една част от тези snRNA са богати на урацил и се разделят в групи обозначени от У1 (U1) до У6 (U6). Тези РНК-и, заедно с прикачените към тях протеини се откриват в специфична структура наречена Сплайсозома. Там, те функционират като спомагат узряването на мРНК. Други от „малките“ РНК-и вземат участие в узряването на рибозомната РНК.
NEWS_MORE_BOX
Ако трябва да направим кратко обобщение на РНК и разликите им с ДНК, можем да кажем, че основната разлика между двата вида нуклеинови киселини е включената в състава им захар – рибоза при РНК и дезоксирибоза при ДНК. Друга разлика е една от азотните бази в молекулите – Урацилът при РНК заменя Тимина при ДНК. Важна разлика е и вторичната структура на двете молекули – РНК принципно е едноверижна структура, която образува специфичната форма на четирилистна детелина.
За разлика от молекулата на ДНК, която е един вид, съществуват и 3 основни вида РНК. Рибозомната РНК е мястото, в което се образуват протеините. Матричната РНК предоставя информацията (копирана от ДНК) и служи като упътване, по което се синтезират белтъците, а функцията на транспортната РНК е да „доставя“ необходимите аминокиселини за синтезата на протеините.
