Учени от Калифорнийския технически университет изследват поведението при проява на сексуална възбуда и агресия. Установяват, че двете емоции се контролират от една структура в главния мозък, но от различни невронални групи.

 

„Яхването“ или онова странно движение, което правят кучетата на крака на стопанина понякога, по принцип е асоциирано със сексуална възбуда. Оказва се, че невинаги е така.


 

Някои животни, например мишките, извършват движението и при копулация с женска, и при проява на агресия срещу друг мъжки организъм.

 

В проучването, публикувано в Nature, учените обясняват как е направена разликата в двете поведения, които на пръв поглед са напълно неразличими.

 

В началото изглеждало, сякаш мъжките мишки не различават, мъжки от женски организми и по грешка се качват върху тях. Втора хипотеза твърди, че идеята на акта е да се покаже доминация между мъжките.

 

За да уточнят причината, екипът прави няколко опита.

 

Първият е заснемането на процеса между два мъжки организма и друг случай между мъжки и женски. С помощта на софтуер за машинно учене се анализират видеозаписите, но не се откриват разлики.

 

Учените търсят разлики в детайлите при втория опит. Те разбират, че докато се осъществява любовен акт между мъжки и женски организъм, мъжкия „пее“ на женската.

 

Звукът, познат като ултразвукова вокализация, е твърде висок и не се чува от човека. За регистрацията му е използван специален микрофон.

 

„Пеенето“ не се наблюдава между два представителя на мъжкия пол. Освен липсата му, обикновено след възкачването, мъжките започват да се бият.

 

В проучването биват разгледани и мозъчните структури, които стоят зад наблюдаваните поведения. При анализа учените установяват, че се наблюдава невронална активност в хипоталамуса – част от мозъка, отговаряща за глада, жаждата, метаболизма, защитните реакции и др.

 

Две конкретни зони от хипоталамуса са най-активни – Медиалната преоптична зона (МПОЗ) и вентролатералната част на вентромедиалния хипоталамус (ВЛВМх).

 

Активност във МПОЗ се наблюдава при реакцията между мъжки и женски модел, докато при взаимодействие между двама мъжки се активира другата зона.

 

За да потвърдят ролята на двете зони в различията между поведенията, учените използвали оптогенетична стимулация. Това е метод, при който, използвайки светлина биват активирани различни неврони в мозъка.

 

При изолиране на мъжки и женски организъм, активацията на МПОЗ води до поява на „любовната песен“ и сексуално поведение. Активацията на ВЛВМх кара мъжкия да прояви агресия и срещу женския представител.

 

При изолация на два мъжки организма се наблюдава същия ефект – МПОЗ стимулира положителна реакция, ВЛВМх – агресия.

 

Откритието е първата стъпка към разбирането на емоциите на човека и другите бозайници.

 

Източници:

https://www.nature.com/articles/s41586-020-2995-0