Компресирането на хроматина в ядрото на клетката, в определен момент от клетъчния цикъл, води до образуването на хромозомите. Хромозомите са компактната форма, под която наследствената информация (ДНК) преминава от майчината в дъщерните клетки при деленето. Всеки биологичен вид има определен брой, размери и форма на хромозомите си и именно тези характеристики се обозначават като кариотип. Човешкият кариотип съдържа 46 хромозоми, разпределени в 23 двойки. Хромозомите в една двойка са хомоложни, т.е. еднакви по форма и размери, като едната идва от майчиния, а другата от бащиния организъм. От тези 23 двойки хромозоми, 22 са автозоми – те съдържат информацията за характеристиките на целия организъм и се номеринат от 1-ва до 22-ра хромозомна двойка. Последните две хромозоми (23-та хромозомна двойка) се наричат полови хромозоми или гонозоми. Те определят пола на индивида, като при жените се обозначават като ХХ, а при мъжете ХУ.
  
Кой е „виновен“ за пола на бебето? Реално погледнато, поради факта, че има само един вид полови хромозоми, майката винаги „дава“ Х хромозома на своето дете. Бащиният организъм, обаче, има избор. Той може да „завещае“ своята Х хромозома, и тогава бебето е момиченце (ХХ), или да предаде на поколението своята У хромозома и тогава семейството се радва на момченце (ХУ). Вероятността новороденото да е момиченце или момченце е 50/50.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Хромозомният набор съставен от 46 хромозоми се обозначава като диплоиден и такива са почти всички клетки в човешкия организъм. Има клетки, обаче, които са с хаплоиден (единичен) хромозомен набор, т.е. с 23 хромозоми. Такива са половите клетки – сперматозоидите и яйцеклетките. Така, при тяхното сливане – в процеса на оплождане, се възстановява нормалния, за повечето клекти в организма, диплоиден хромозомен набор.